От идеология към икономика. Съвременно българско изкуство 20 години по-късно

Изминаха 20 години от падането на берлинската стена. Този период, щом стане дума за Източна Европа, е прието да се нарича „преходен” – от социализъм към капитализъм, от тоталитаризъм към демокрация, от Съюз на художниците към пазар на изкуство. За това време България, някога наричана „най-слънчева барака в социалистическия лагер”, стана член на НАТО и Европейския съюз.

Промениха се множество неща – новото разположение на страната върху политическата карта на Европа доведе до противоречиви концепции около етническата и регионалната идентичност; собственическите взаимоотношения – след романтичния си период на възстановяване на справедливостта чрез реституция – доведоха до агресивна приватизация на обществени пространства; принадлежалото „на народа” изкуство се разцепи на елитарно и масово, а художниците загубиха държавата като настойник и се борят за оцеляване и признание навън и без подкрепа у дома.

Изложбата „От идеология към икономика” дава възможност да се срещнем с индивидуалните позиции на няколко поколения художници, отразяващи разнообразни реакции, възприемане и интерпретации на „живота в интересно време”. Първото сред тях, притежаващо достатъчен жизнен и професионален опит „отпреди” един от най-значителните преломни моменти през ХХ век, представено от Лъчезар Бояджиев, Алла Георгиева, Светослав Кокалов, Надежда Олег Ляхова, Кирил Прашков и Недко Солаков, внимателно следи течащите промени, отнасяйки се към тях с ирония, с известно недоверие към тяхната безапелационност и неоспорима позитивност.

След завършването на професионалното си образование Мариелa Гемишевa, Правдолюб Иванов, Калин Серапионов и Красимир Терзиев веднага се сблъскват със световната художествена сцена, вече лишена от национални и идеологически граници. Споили знанията си от историята на изкуството с всекидневната практика, те утвърждават съответствието между художника и времето, в което живеем.

Други, които са прекрачили в третото си десетилетие, често напускат страната или работят повече над международни проекти. Рада Букова, Петя Димитрова, Боряна Драгоева-Росса в сътрудничество с Олег Мавроматти, Даниела Костова, Иван Мудов, Стефан Николаев, Rassim и Самуил Стоянов анализират болезнените процеси на преминаване от групова към индивидуална идентичност и отстояват правото си на различие в глобализиращия се свят.

Най-младите – Василена Ганковска, Викенти Комитски и Бора Петкова – са вече художници на ХХІ век. За тях времето на хаотични изменения е едно естествено обкръжение. Те не харесват дидактиката и преодоляват с хумор йерархиите между разнообразните визуални езици из агресивната информационна и рекламна среда.

Работите в изложбата са създадени през различно време в нееднакъв контекст – от малки самостоятелни експозиции в България до прочути международни биеналета. Събрани са заедно специално за показ пред московската публика, за да й демонстрират още един фрагмент от постоянно променящия се свят.