vb55, 2005 / vb61, 2007

вб 55, Нова национална галерия, Берлин, 7-8 април, 2005, 40 мин.
вб61, Тиха смърт! Дарфур не реагира? Судански пърформанс, Рибен пазар до Риалто, Венеция, 8 юни, 2007, 31 мин.

Художничката (р. 1969 в Генуа, Италия, живее в Ню Йорк, САЩ) добива световна популярност към средата на 90-те години на 20-ти век, когато започва да подрежда „живи картини” от женски и много рядко мъжки фигури. Облечени (или разсъблечени) еднакво, лишени от емоции, те стоят между реалността и театъра, между древния идеал за красота и съвременните табута, между еротиката и детската невинност. Уникалният художествен език, който използва, сблъсква публиката с нейните собствени задръжки, срам и очаквания. Всички пърформанси се създават за определено място и отчитат неговите политически, исторически или социални дадености. Работите й носят и автобиографичен момент, свързван със собственото й дългогодишно разстройство на хранителната система. Определяна едновременно като феминистка и експлоататорка, Ванеса Бикрофт винаги задържа вниманието с упорития си интерес към „разликата между това, което се очаква и това, което наистина се случва”.

Първото видео – vb55, Neue Nationalgalerie Berlin (вб 55, Нова национална галерия, Берлин, 7-8 април, 2005, 40 мин.), представя нейния най-голям пърформанс досега. Той включва 100 жени на възраст от 18 до 65 години, които само по чорапогащник и намазани с бадемово масло тела стоят на каменния под на галерията в продължение на три часа. Строени в редици между мащабните мраморни колони, поддържащи стоманения покрив на прочутата сграда на Мис ван дер Рое, жените са подредени по цвета на косата – от червено през жълто към черно – реверанс към националното знаме на Германия. Противоречивите чувства, които тази гледка предизвиква у зрителя, всъщност определят и нейния неустоим магнетизъм.

Втората работа – vb61, Still Death! Darfur Still Deaf? Sudan Performance (вб61, Тиха смърт! Дарфур не реагира? Судански пърформанс, Рибен пазар до Риалто, Венеция, 8 юни, 2007, 31 мин.), е видео по пърформанс, осъществен тази година по време на Венецианското биенале. 30 судански жени лежат в продължение на три часа въху бяло платно, напомнящи мъртви тела, нахвърляни едно върху друго. Ванеса Бикрофт полива телата с червена боя, директно представяйки продължаващите жестоки кланета в Африка и особено геноцида в областта Дарфур в Судан.

Двете видеоработи са предоставени от Ванеса Бикрофт специално за проекта „Клек-арт”.