41:42 min

Калин Серапионов е един от най-изявените български художници, които работят предимно в областта на видеото. Завършил през 1995 г. живопис в НХА в София, той много скоро се насочва към съвременната фотография и фотоинсталация, от 1997 г. работи предимно видео филми, които представя със забележителен успех у нас и в чужбина.

Заглавието на изложбата “41:42 min” всъщност представлява сбора от времетраенето на трите видео филма, създадени през 2004 г. Работите показват съвършено различни подходи и очертават разнообразието на изразните средства, с които художникът си служи.

“Нали разбираш?” (21:18) представя една история, основана на традиционното схващане за интимност. Двамата герои – мъж и жена, говорят по мобилните си телефони в продължение на 30-на минути на фона на динамично сменящи се градски картини. Те обсъждат своите лични взаимоотношения – на пръв поглед сериозна тема, но обезценена от баналността на диалога. Езикът е нервен, уличен, характерен за логиката на контекста. Личното пространство е споделено – минувачи неволно стават свидетели на разговора, но не му обръщат внимание. Зрителят попада в ситуацията на нещо вече преживяно, познато и това му позволява да погледне самия себе си отстрани.

В “Настилка “ (15:07) Калин Серапионов играе с възможността за наблюдение и виждане. В големия град погледът е насочен към хиляди привлекателни обекти. Художникът се вглежда не в действителността, а в нейното отражение, пресъздадено от каменната анонимност на хвърлените сенки. Визуално видеото представя непрекъснато редуване на различни основи, върху които в различен ритъм се проектират тъмни човешки силуети. Погледът е прикован от тази многоплановост и е принуден да се “автофокусира” спрямо смисъла на анонимното изображение.

“Защо жени?“ (5:17) показва картина, която може да бъде определена между детска игра и осъзнато насилие – невидими персонажи хвърлят сурови яйца по жени в софийски подлези. Конфузната ситуация първоначално предизвиква смях, но комичното бързо се сменя със страшното и дори трагичното. Зрителят е приканен да погледне отвъд конкретната случка и да се замисли къде свършва играта и започва действителността.