Горещ визуален град

Изложбата е част от Визуален семинар, осъществяван в партньорство с relations – проект, иницииран от Федерална фондация за култура, Германия Проектът на Лъчезар Бояджиев се занимава с образа на град София чрез анализ на рекламната среда. В нея се дефинират две противоположности, определящи две паралелни линии на живот: зона на корпоративното лого и зона на махленското такова. В центъра на града цари луксозната и скъпоструваща реклама на големия бизнес, качена горе, над покривите на сградите, притискаща средата. Оттам корпоративното лого управлява гигантски визуални пространства. В кварталите, но на човешки бой дори и в центьра, доминира махленското лого. То е директно, стои близо до гражданина/клиент, втърква се в тялото и очите му. Рекламите на малкия частен бизнес управляват пространството в радиус от 15-25 м и представляват визуално “препикаване” на територия по махали, така както го правят уличните псета. Лъчезар Бояджиев художествено “провокира”, подменяйки познати елементи на градската среда. Там, където се полага да видим лъскава реклама на голяма корпорация, той “сади” махленска обява. Така на фасадата на Националната художествена галерия на гигантски билборд се появява “Бригадата на Стефан (и зетьове) ” – четирима роми, взели за “офис” площад “Македония”. В АТА център художникът представя друга част от своя “Визуален дневник”, събиран по улиците в продължение на половин година. С убедеността, че има разлика между това да гледаш града и да виждаш града, Лъчезар Бояджиев изследователски се “разхожда” из него. Логиката на проекта е базирана на намирането на визуални нередности. За него най-ниският общ визуален знаменател на София е в това, че всеки може да закачи всичко където си пожелае. Компютърно манипулираното пране, което виси пред Народното събрание или от прозорците на новото му притежание – бившия Партиен дом, звучи съвсем реално. По същата логика авторът изтрива сградите зад хилядите висящи по тях обяви и изгражда силует на улица, който не по-малко прилича на пране. Лъчезар Бояджиев се опитва да намери какво да се прави с тази разнобойна градска среда. Според него пресечната точка трябва да се търси именно между двата вида реалности – корпоративната и махленската. “Впиването” между двете става на много нива. За автора обаче много по-истинско е значението на това, което се случва по “махалите” и нещо от живота там да се просмуква в централните градски пространства, а не обратното. Изложбата в АТА център/Институт за съвременно изкуство представя документация, отпечатъци и видеопрожекция. Проектът е осъществен с подкрепата на relations, Фондация “Отворено общество”, “Билбордпринт” и с любезното съдействие на Националната художествена галерия.

VS Resident Fellows 1/2003