ICA-Sofia Gallery
34, Vasil Levski Blvd Sofia, Bulgaria, CO 1504

Мария Налбантова

ПЕЙЗАЖИ НА МЕТЪР

Институтът за съвременно изкуство - София

Представя:

 

ПЕЙЗАЖИ НА МЕТЪР

Изложба на Мария Налбантова

 

Куратор: Лъчезар Бояджиев

 

23 февруари – 07 април, 2023 г.

Галерия ИСИ-София / бул. „Васил Левски“ 134 (вход откъм ул. „Екзарх Йосиф“)


„Пейзажи на метър“ е изложба, вдъхновена от творческия престой на Мария Налбантова в Residency Unlimited, Ню Йорк като носител на наградата за млад художник „База“ (2020). В продължение на два месеца през 2022 г., авторката изживява Ню Йорк в детайли – и като свят на изкуството, и като място за живот. „Пейзажи на метър“ е пространствено-времева композиция от фрагменти на паметта, които могат да бъдат възприети и като средство за комуникация, и като следа, и като улика. И най-вече като мерна единица...


Независимо къде се намират, човешкото око и въображение създават панорами от впечатления и откриват взаимовръзки. В нещата, които окото забелязва, а въображението запомня за бъдещи „снимки“, се разкриват социални/човешки отношения, налични и другаде по света. Понякога това са късчета от забравени маркери между страниците на книги в малките „махленски“ библиотеки из Бруклин – сандъци, подобни на къщичката на баба Яга, само че пълни с книги, които хората оставят, вземат, четат и връщат, споделяйки достъпа до литература със себеподобните си. Друг път – парчета стъкло, керамика, конски кости и стари обувки, разпръснати по една „плажна“ ивица на „края на света“ до океана в Dead Horse Bay. Противоречивото настояще на мястото е изтъкано от също толкова противоречивото му минало. В края на 19 в. там е имало заводи за екарисаж на коне; след 1953 г. мястото е сметище/ насип за непотребни вещи на хора от околността, които са изселени за да освободят място за този „рай на боклука“. Поради ерозията, десетилетните наслоения са въвлечени в ритмичен цикъл на „обмен“ между земята и водата. Е ли това място сметище; или е някакъв музей; или може би днес е просто едно място на вдъхновението?


Въпросите, пред които Мария Налбантова се изправя в Ню Йорк са въпроси, които тя си задава след като открива неща и места, които я привличат със странното си обаяние и начин на обживяване – винаги човешки и разбираеми, никога едноизмерни или грозни. Например – малките цветни, розови листенца, направени от синтетичен материал и разпръснати тук и там из Централния парк на Манхатън в Ню Йорк. Всъщност, това се „отпадъци“ в пунктовете из парка, определени за сватби и годежи, за „романтични“ селфита и роднински портрети... Освен в паметта на участници и/или наблюдаващи артисти, тези листенца чертаят периметър на „сянката“ на спомена, въпреки старателните опити на парковата администрация да ги разчисти. Разпръснатите „листа“ отмерват времето на нечий живот, така както го прави един „разпилян“, или по-точно – разсеян часовник.


Има различни начини и уреди за измерване на времето, на разстоянията, на скоростта, на успехите и провалите. Ако измерваме пейзажите в инчове, крачки или метри, то измерването на малките фрагменти на паметта, които я изграждат във времето, е по-комплексен процес. Изложбата е опит за споделяне на някои от тези малки, пресечни точки, в които личната история се отлага като седимент в историята на града. В Ню Йорк – „градът, който никога не спи”, възможностите за измерване са неизмерими...


Поставяйки въпросите за мерната единица, за координатната система, за това как човек се съотнася с времето, пространството, въображението, спомените и т.н., изложбата се свързва с грандиозната традиция на концептуализма като художествено течение след кр. на 1960-те години в САЩ и по света. Артистите, свързвани с това течение или като основатели, или като повлияли се от неговата аура, творчески заряд и критически потенциал, често свеждат творбите си до изреждане на дати, описване на схеми за създаване на инсталации, до фотографиране на фрагменти от реалността като нейно „изброяване“, или до визуализация на цифри/поредни числа върху двумерна повърхност, както и още много други подходи към проблема как да очовечим времето, как да наситим пространството, в което живеем с мисъл и визия без да добавяме към и без друго претрупаната материалност на света?


Изложбата на Мария Налбантова предлага друг отговор за мерната единица – фрагментът като (не)изживян спомен за нещо, което някой друг човек е изпитал и оставил, с което ни е направил свои неволни наследници. Преди повече от 25 години в нажеженото време на дискусии за изкуството в България, такова или онакова, един колега подхвърли удивително абсурден, но актуален и днес, израз, твърдейки че в Ню Йорк „концептуализмът се продава на кило“... „Пейзаж на метър“ напомня не само за подобен вид „замерване“, но и за пристрастието на Холандските майстори от 17 в. към детайла; за това, че вглеждането в градежа на света не е само физика на елементарните частици, но и физика на микро-спомена, на тъгата по отминалото време, ако щете (със спомен за книгата на Георги Господинов)...


В артистичната си практика, Мария Налбантова изследва социални и политически теми, като често реагира на определени пространства, където контекста на мястото и особените му характеристики са основна линия в работата й. Друг път историии от конкретно място се превръщат в художествено произведение, като намерените обекти или материали, снимки или архиви, стават част от визуалната „плът“ на творбата. Въпросите, които Налбантова задава в артистичната си практика са свързани с проблематиката на съвместния живот на хората, околната среда, грижата, доверието и отговорността.


***
Международната мрежа „Награди за млади художници“ (YVAA) е основана през 1990 г. Това е една от най-устойчивите програми за културен обмен между САЩ и Централна/Източна Европа. Съвместно между „Фондация за гражданско общество“, Ню Йорк и международната мрежа „Награди за млади художници“ (YVAA), наградата „БАЗА“ е основана през 2008 г. по инициатива на Мария Василева и се ръководи от Институт за съвременно изкуство – София, Фондация „Едмонд Демирджиян“, в партньорство със Софийската градска художествена галерия.


***
Мария Налбантова (р.1990, София, където живее и работи) е художник в полето на съвременните визуални изкуства. Експериментира с различни медии и техники като рисунка, колаж, обекти, инсталация, видео и фотография, природни материали и конкретни места в природата и града.

През 2022 г. участва в два от проектите на номадското биенале Манифеста 14 в Прищина, Косово – груповата изложба „Self-Splaining (Триумф на емпатията)“ на ИСИ-София, и в „Центъра за наративни практики“ по покана на галерия OGMS; във фестивала за медийни изкуства “Schmiede”, Халайн, Австрия; в международната резиденция „Изкуство и Наука Варна“ vol.1 на ReBonkers. През март и април 2022 г. работи в “Residency Unlimited” в Ню Йорк, като носител на наградата „БАЗА“ за съвременно изкуство (2020). През 2021 г. получава стипендия в Международната лятна академия, Залцбург, Австрия. След отворена покана, в началото на 2020 г. е избрана от Галерия „Сариев“, Пловдив за да превърне пространството на галерията в свое ателие за един месец. Това води до самостоятелната й изложба „хибридно-чисто“. Печели специалната награда на Фондация „Стоян Камбарев“ за визуално изкуство през 2020 г. Нейни творби са част от колекцията на Софийска градска художествена галерия и частни колекции.

Посетете ни

бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф), 1504, София, България
Работно време: вторник – събота, 15.00 – 19.00 и по уговорка
Намерете ни на картата

Свържете се с нас

00359 2 8466261
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
https://ica-sofia.org
Абонирайте се за Ютюб канала ни
Присъединете се към нас
Последвайте ни
Абонирайте се за RSS емисиите ни

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.