ICA-Sofia Gallery
34, Vasil Levski Blvd Sofia, Bulgaria, CO 1504

Възстановяване на паралакса

Ларс Нордби

17 Ное, 2022 17 Дек, 2022
Откриване: November 17, Thursday, 6-8 p.m.
Куратор(и): Snejana Krasteva

Институт за съвременно изкуство – София представя:



Възстановяване на паралакса

Художник: Ларс Нордби

Куратор: Снежана Кръстева

 

17 ноември – 17 декември, 2022

Откриване: 17 ноември, четвъртък, 18:00-20:00 ч.

Галерия ИСИ-София / бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф) 


Подвеждащо минималистична, „Възстановяване на паралакса” е в някакъв смисъл първата ретроспективна изложба на норвежкия художник Ларс Нордби (р. 1988, живее и работи между Норвегия и България). Едноименната инсталация представя три пърформативни творби, които авторът прави между 2016 и 2018 г. Те са пресъздадени в пространството на галерия „ИСИ-София“ чрез различни елементи като фалшиви стени, насекомо-убиващи ултравиолетови лампи, както и средства на театрализацията. Нордби използва последното, за да изследва сложната механика на идеологическите конструкции. Често превръща всекидневните обекти в театрален реквизит, създавайки особени ситуации, в които се активира един вид „паралакс-ов поглед“ за зрителя – способността му да се потопи в „слепите точки“ на мисленето. На свой ред, тази способност служи като мощен инструмент за наблюдаващия, с който може да задейства (политическа) съпротива. 

Идеята за театралността като критически термин предлага цял набор от полезни наблюдения върху въпроси като реализъм срещу илюзия, автентичност и право на избор, манипулативност, способност/ресурс и освободеност, както и върху по-малко забележимите идеи около идентификацията и нейната механика – тема, постоянно присъстваща в художествената практика на Нордби. В „Абстрактния фронт на идентичността“ (2018), една от трите работи в настоящата изложба, художникът използва природно заложеното привличане, което плъховете и плодовите мушици изпитват към определени миризми и светлини и  залага мухоловки, капани и ултравиолетови лампи, с които ще ги подтиква към собствената им кончина. И докато очакваме появата на тези организми в галерията, бидейки в състояние на ужас пред предвидимия им край, ние съвсем забравяме за механиката, вече задействана от автора. Тук ключът е в избора на „действащи лица“ – животните, отдавна използвани в литературата и изкуството, за да изявяват човешките умения. Вместо това, плъховете и плодовите мушици, които въобще не се появяват в изложбата (предвидимо), правят силно осезаемо онова усещане за инсценирани очаквания, което съвпада по странен начин, дори и само за кратко, с аспекти от тяхната предполагаема „животинска“ автентичност: вроден магнетизъм, съблазън, която в края на краищата ги погубва.       

   

Подобна ситуация се разиграва и в по-ранната творба на Ларс Нордби, озаглавена „Хора зад стената на галерията“ (2016). Художникът построява фалшива стена в галерията, а после единствено чрез заглавието на инсталацията, заявява, че зад тази стена има някакви хора. Ако по традиция животните често са лишавани от ресурса да бъдат автентични, тук хората-актьори и техният „ресурс“ като че ли е единственото нещо, което е налично. Нашият избор и субективност се състои в това, дали припознаваме някаква истина в заглавието. Това, което ни привлича към стената, е фактът, че винаги се поддаваме на съблазънта да се приобщим към истината в даден момент. Това е и тясната фронтова линия на идентичността, която авторът изследва чрез своите работи.

             

В инсталацията „Прекомерна идентификация“ (2016) Ларс Нордби рециклира шперплатовите плоскости, с които са били заковавани прозорците на арт институцията Kunstnernes Hus в Осло след трагичния терористичен акт от 2011 г. Така художникът вплита по-широките събития от историята и колективната памет в интимните процеси на формиране на идентичности. Вниманието на автора се обръща от „актьорите“ – животни или хора, към такива обекти, които са вместилища на скръбна памет. Нордби изследва самата възможност да имаме „паралакс-ов поглед“, да осъзнаваме онова, което ни убягва тогава, когато имаме само една единствена гледна точка.  

„Възстановяване на паралакса” в галерия ИСИ-София е повече мини-ретроспектива на тактиките и стратегиите, използвани от Ларс Нордби, отколкото хронологична подредба на вече съществуващи творби. Една стена, съставена от 30 соларни лампи против насекоми, е заплашително включена към ток със съответния волтаж. Тя разделя галерията на две части, оставяйки пространството зад лампите видимо, но недостъпно и дисфункционално. В този заключителен акт хора, животни и обекти са обединени в някакво ултра-агресивно „обещание“ изкуственост и манипулативност. Както Ларс Нордби казва, а надявам се и ние ще се убедим: „...такава е функционалната тенденция на идеологията днес.“ 

 

Снежана Кръстева 

 


„Възстановяване на паралакса” от Суперпозиции 2 / Заплитане 2022, едногодишната изложбена програма на Института за съвременно изкуство-София. Програмата съдържа шест изложби, всяка резултат от сътрудничеството между художник и куратор, както и цикъл от образователни събития и дискусии. Те ще обследват „заплитанията“ на съвременното изкуство с политиката, науката и технологиите, популярната култура, полът и социалните движения, екологията и миграциите. Програмата се реализира с финансовото съдействие на „Програма за подкрепа на професионални организации в областта на изкуството“ на Национален фонд „Култура“ и Фондация „Зингер-Захариев”.

Изложбеният проект е подкрепен от OCA – Офис за съвременно изкуство в Норвегия.

 


Ларс Нордби (р. 1988, Норвегия) живее и работи в Хамар, Норвегия, и Велико Търново, България. Нордби притежава магистърска степен в Националната академия на изкуствата в Осло, Норвегия (2016). Неговата художествена практика се развива около фотография, пърформанс и арт инсталации. Позовавайки се често на театралната естетика и театралността на ежедневието, Нордби се занимава с човешката обсесия за идентичност и идеологическа принадлежност. Самостоятелните му изложби включват: White Card Wardrobe Plot at Gallery Reneenee, Амстердам (2021); Zinc White Lard at Galleri Sol, Денмарк (2021); Dubious Chalk Circle, Археологически музей, Велико Търново, (2019); Old Laughter and Synonyms for Actors, изложбени зали „Рафаел Михайлов“, Велико Търново (2018); Tango, or Echoes of Conditional Self-Assertion at Kunstnernes Hus, Осло, Норвегия (2016); Dear Hilesh at Chicago Art Department, Чикаго, USA (2015); and To Tole, Биенале Познан, Полша (2015).

Ларс Нордби управлява и галерия за съвременно изкуство Heerz Tooya във Велико Търново.

 

Снежана Кръстева (р. 1979, България) е главен куратор на Luminous Art Foundation и съосновател и артистичен директор на „Триеналето за съвременно изкуство от Източните Балкани”, което ще се проведе в България през 2024 г., а доскоро е старши куратор на МСИ „Гараж“ (Москва). Кръстева получава бакалавърска степен по китаистика от Университета в Нанкин, Китай през 2004 г. и степен магистър със специализация кураторство в Голдсмитс-колидж, Лондон през 2011 г.

След като се премества в Пекин през 2004 г., през 2004-2007 ръководи галерията „Арт-проекти, Пекин – Токио“, където организира изложби като „WAZA KUYA” (2007), „OK ли е да се забавлявате в художествена галерия?” (2007), „Техно-Ориентализъм” (2005) и „Japanimation” (2006) и организира първата изложба в Китай на японската група Mono-ha, наречена „Какво е Mono-ha“ (2007). От 2007 г. тя работи в Уленс Център за съвременно изкуство (Пекин), където е помогнала за организирането на редица изложби, включително самостоятелни и групови изложби на млади китайски художници и важни ретроспективи като „Пейзажи от детството на Ян Пей-Минг” (2009 г. ). От 2011 г. работи като куратор в Art in the Underground в Лондон, където реализира редица проекти в публичното пространство.

Присъединява се към екипа на Гараж през 2013 г. и участва в реализирането на мащабни изложбени проекти. Сред най-новите са изложбите „Spirit Labor: Duration, Difficulty and Affect” (2021); „Бъдещият свят: Екологията като нова политика„ (2019). Кръстева е курирала проекти с артистите Rodney Graham (2021), Allora & Calzadilla (2019), Viacheslav Koleichuk (2018), Urs Fischer, Yin Xiuzhen (2016), Erik Bulatov, Katharina Grosse (2015). През 2017 г. е съ-куратор на „Първото триенале на руско съвременно изкуство” и съ-куратор на изложбата „Другият Транс-Атлантик. Кинетик и оп арт в Източна Европа и Латинска Америка 1950–1970” (2018); „Граматика на свободата / Пет урока” (2015), първата голяма изложба на източноевропейско изкуство в Москва. Кръстева е и един от организаторите на първата международна конференция „Пърформанс: Етика в действие” (2013) и 6-та конференция „В какво време живеем? Нова историчност и политиката на времето” (2019). От 2018 г. до юли 2019 г. тя е куратор на програмата „Garage Studio & Residency”. От 2016 г. до 2019 г. води курс по история на изложбите в RANEPA. От 2020 г. тя е преподавател по „Създаване на изложби“ като част от съвместната магистърска програма към HSE и Музея за съвременно изкуство „Гараж“ по „Кураторска практика“.

 


Посетете ни

  • бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф), 1504, София , България
    Работно време: вторник – събота, 15.00 – 19.00 и по уговорка
    Намерете ни на картата

Свържете се с нас

  • 00359 2 8466261
    Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
    Абонирайте се за Ютюб канала ни
    Присъединете се към нас
    Последвайте ни
    Абонирайте се за RSS емисиите ни

Нюзлетър

Ние използваме Mailchimp за да комуникираме с нашата аудитория.


Като се абонирате, вие приемате, че вашите данни ще бъдат процесирани в Мейлчимп.

Повече за практиките на Мейлчимп по отношение на поверителността прочетете тук.

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.