Живеем в момент, характеризиращ се с подкопано доверие към авторитети, институции, канонични разкази и икони. Стремежите за ревизия на миналото идват от всички ъгли на политическия спектър. Движението Black Lives Matter разрушава паметници на исторически личности, които са играли роля в колониалното потисничество. Във всички страни от бившия Източен блок продължават да се унищожават паметници от комунистическото минало 30 години след падането на Берлинската стена. Теоретиците на конспирацията преразглеждат историята, за да намерят улики, водещи до чудовищни световни заговори. В България в този момент странната дума изчегъртване (на предишното правителство и партиите зад него) се превърна в лайтмотив. Как така историята отново се превърна в толкова оспорвано и горещо място, където помирението изглежда невъзможно? Очевидно фикциите на историческите разкази, с които властта оперира, вече са загубили устойчивост и композициите от предмети, места и фигури от миналото трябва да бъдат реанимирани.
Изложбата „РеВизия“ представя двама художници: Марина Генова (София) и Чааръ Сарай (Истанбул), които преразглеждат моменти и образи от миналото, за да разтърсят заварените идеи и стопят солидната легитимация на хегемонните разкази.
В поредиците си „Праг на забравяне“ и „Пространства на паметта“, присъстващи в изложбата, Чааръ Сарай реанимира исторически архитектурни икони, значими за изграждането на националната идентичност на модерна Турция. В поредицата са изобразени сградите на двореца Долмабахче, Истанбулския университет, Истанбулския музей на живописта и скулптурата, АКМ, гарата Хайдарпаша. Те са анимирани чрез специален метод на рисуване, който художникът използва, като прави няколко линии за всяка форма, създавайки в резултат изображение, което е в постоянно движение, сякаш разтърсено от земетресение.
Марина Генова присвоява жанра „фентъзи, използващо реални персонажи“, за да организира въображаеми разговори между емблематични исторически персонажи. В нейните спекулативни сюжети реални исторически личности влизат в диалог с литературни герои, които понякога пресичат цели векове, за да се срещнат. В „Joan & Jo“ митичната личност на Жана Д'арк разговаря с героинята на Айн Ранд Джоан Хардинг (Червена пешка, 1932), докато във „Forever Dolphin Love“ големият испански интелектуалец Хосе Ортега и Гасет, автор на есето „За лова“, спори с дресьора на делфини, превърнал се в активист, защитаващ правата на животните Рик О’Бари. В „Ако тези огради биха могли да говорят“ Марина Генова посредничи в продължаването на дебата между Сюзън Зонтаг и Ейдриън Рич, започнал на страниците на „New York Review of Books“ през 1975 г.
В творбите на двамата художници миналото и настоящето са взаимосвързани по безброй начини. Те тепърва ще бъдат изследвани и въпреки това всички водят в бъдещето като проекции, които изграждат, по думите на Пол Б. Пресиадо, „отворени, антимонументални форми в рамките на съществуващите институционални руини“ (Пресиадо, 2017).
