Конструктивни колебания

    Окт 1, 2019 Ное 9, 2019
    Откриване: Вторник, 1 октомври, 2019, 18 ч.

За художника Александър Вълчев обикновените кашони от бяла техника са пластичен материал за създаване на скулптури – триизмерни обекти, разположени в пространство и осъществяващи свои взаимоотношения „със“ и „във“ него. Възприемането и на обекти, и на пространство са класически: зрителят е призован да обикаля, разглежда и съзерцава; да оценява естетически „абстрактните” геометрични форми, обеми и връзки. Кашоните от велпапе едновременно „са“ и „не са“ произведението; те не само градят пространството, но и добавят към него различни значения и смисли, „говорят” за времето, в което са създадени, за културата на обществото от най-високото до ежедневно-битовото ниво. Тук творбата, това е не само кашонът, но и пространството - населено с обеми, моделирани от, във и помежду кашоните, познати от предишни изяви на автора. Преди зрителят откриваше автопортрета на Александър Вълчев, нарисуван върху повърхността на кашоните-обеми, сега самата „изложба“ е тоталната среда, а пространството е нещо като „автопортрет“ на автора. Човек се изкушава да говори за клаустрофилия - любовта на автора към затворените пространства, които са и конструкция (макар и колеблива), и като че ли енергиен образ (доста мощен) на света.

С употребата на кашони от велпапе като материал, Александър Вълчев се вписва в едно престижно „родословно дърво“ в изкуството от последните десетилетия. От стенните поп-арт релефи на Робърт Раушенбърг, през минималистичните композиции на Хеймо Цоберниг, до отворената форма в творбите от велпапе на Да’х Во, кашонът в изкуството вече има аура на извънвременност. Един нетраен и поддаващ се на рециклиране материал, в творбите на Александър Вълчев велпапето надмогва ежедневните асоциации, за да внушава отново и отново идеи за пространство и конструкция, за да изразява вътрешните състояния на автора и да провокира преживяванията на публиката.
...
Александър Вълчев (р. 1973) живее и работи в София, България. През 1998 завършва магистърска степен в НХА в София, специалност „Скулптура” при проф. Крум Дамянов, а през 2013 магистърска степен по „Фотография” в НБУ, София. Той е автор на самостоятелни изложби, сред които: „Как да се държим с обекта” (2019) в галерия Credo Bonum, „Скулптурата като хоби” (2014) и „Тухла по тухла” (2018) в галерия „Аросита”; „Нов живот” (2015) и “Ние обичаме кучетата и кучетата ни обичат” (2011) в Гьоте Институт, както и „За няколко долара повече” (2012) в Софийски Арсенал - Музей за съвременно изкуство, всички в София. Участва в международни фестивали като „Дунавски диалози”, Нови Сад, Сърбия (2018); UAMO, Мюнхен, Германия (2016); Месец на фотографията, Виена, Австрия (2008); Месец на фотографията, Братислава, Словакия (2007), както и в общи изложби, сред които: „Спорът за реалността”, СБХ (2017, София); „Между етикетите”, СГХГ (2016, София); „Фокус България@viennacontemporary”, Виена, Австрия (2015); „Изкуство за промяна 1985 – 2015”, СГХГ (2015, София); и много други. Негови творби са част от колекциите на НХГ и СГХГ.

Контакт

  • Галерия ИСИ-София

    бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф) София 1504, България

    Работно време: вторник – събота, 15.00 – 19.00 и по уговорка

    00359 2 8466261 | Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

    ИСИ-Градина

    Курорт Аполония, Черноморец 8142
     

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok Decline