Присъстващо отсъствие

Изоставеното, сякаш ненужно за хората, има смисъл и полза в природата, за животните, за едно семейство язовци, приели мястото като естествен хабитат. Монтираните постоянно за дълги месеци камери фиксират онова, което човешки се определя като постоянно, спокойно, дори идилично – смяната на сезоните, развитието и вегетирането, цъфтежа и покоя. Но едновременно в обектива им попадат и множество всекидневни или всекинощни, обикновени разнообразни активности на насекоми и птици, на диви животинки, преплетените взаимоотношения между видовете и индивидуалностите сред тях.

Композиционно видеоинсталацията „Присъстващо отсъствие“ на Радостин Седевчев се стреми да задържи внимание до постигане на сродяване с гледките и ефекта на „потапяне“ в толкова дълго пренебрегваното от нас природно всекидневие. В основата й е все по-популярната концепция на slow time – бавното време, необходимо за осмислянето и изживяването, способни да предотвратят грешки, ненужна намеса и агресия.

В работата си авторът не претендира да бъде екоактивист. Но днес, когато проблемите на екологията са едва ли не най-големите, пред които е изправено човечеството, „Присъстващо отсъствие“ се възприема като екологичен призив за респект и контакт.

Радостин Седевчев отново доказва своята принадлежност към тази прекрасна разновидност художници, чиито работи са изградени върху изследване и които имат способност да превърнат самата му процесуалност в художествено произведение. Той притежава особена чуствителност към времето в различните му проявления – и към измерваемото, историческо такова, и към самото му осъществяване. Вече станал известен като „възстановител“ на човешките спомени и на изживяното, но забравено минало, сега художникът приканва зрителите си да станат поне за малко свидетели и така и участници на естественността на течението му. Популярният цитат на великия физик Джон Уилър, автор на определението „черна дупка“: „Наблюдателите са необходими, за да придобие Вселената своето съществуване“, е валиден и за изкуството.

Куратор Яра Бубнова
- - -
Радостин Седевчев е роден в Перник през 1988 г.
Живее и работи в София. Придобива образователно-научна степен доктор в НХА (2018), Завършва образователната програма за млади художници „Близки срещи – визуални диалози school4artists“ на ИСИ–София, (2017), образователно-квалификационна степен магистър „Стенопис” в НХА (2014) и образователно-квалификационна степен бакалавър „Стенопис” НХА (2012). Специализира в Университета за изящни изкуства (HfBK), Дрезден, Германия (2017) и Университета Glyndor, Уелс, Великобритания (2011).
„Непредсказуемо минало” (2017) е първата му самостоятелна изложба с куратор Владия Михайлова, галерия “Васка Емануилова”.
През 2018 г. е номиниран за наградата за съвременно изкуство БАЗА.
Сред участията му в групови изложби са: БАЗА 2018, СГХГ, куратор Даниела Радева (2018); Love moves, Generator, София, с куратор Симеон Василев (2018); «Разместване на пластовете», СГХГ, с куратор Владия Михайлова (2017); School4artists, галерия ИСИ-София, с куратори Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Яра Бубнова (2017); «Изображението вече не е налично», галерия Credo Bonum, София, с куратор Весела Ножарова (2017); «Арт старт: млади художници, които да следим през 2017», галерия Credo Bonum, София, с куратори: Весела Ножарова, Стефка Цанева, Даниела Радева; Mixed pickles, галерия HfBK, Дрезден, Германия, с куратор Сузане Грейнке (2017); София куиър форум 2015, галерия «Академия», София, с куратор Владия Михайлова; «Водна Кула», сайт-специфик инсталация, Подземен минен музей, Перник, България, с куратор Ния Пушкарова, (2015); «Идея за дом – Библиотека», галерия «София прес», галерия «Дебют», София, с куратор Петер Цанев (2012).