Дух, слизащ по стълбите

Дух, слизащ по стълбите е видео – един от резултатите от колективните изследвания на Красимир Терзиев и немския художник Даниел Кьотер в градските периферии на Берлин и София, реализирани през 2016 г. Филмът е заснет в 31-етажния небостъргач "Ideal Hochhaus" в квартал Гропиусщадт в Берлин. Тази част на града е назована в чест на един от прочутите основатели на Баухаус – архитекта Валтер Гропиус, който я проектира през 1960-те, както и самата сграда, построена през 1969 г.
Филмът е конструиран в пряка зависимост от архитектурата на сградата, осигуряваща перфектна логика на движението на камерата. Всички прозорци и врати, които някой трябва да преодолее, спускайки се пеша от най-горния етаж до приземното ниво, разкриват изненадващи смени от интериор към екстериор и обратно, в комплексни перспективни съкращения, анимирани от тези единствено подвижни елементи на архитектурата.
Дух, слизащ по стълбите се обръща към чувството ни за ритъм, към способността на окото, която почти не отчитаме съзнателно, да регистрира пространствените промени и така да изследва красотата на функционалната и прагматична архитектура, чието начало е положено от Баухаус. Названието на работата е призовано да подчертае връзката й с изкуството на модернизма, следвайки постоянния му интерес към същността на живота – движението.
Като директни референции авторите на видеото посочват някои от най-известните произведения на модернизма: хронофотографията (снимане с няколко равноотдалечени камери) Жена, слизаща надолу по стълбите (1887) на британския фотограф Едуард Майбридж и, разбира се, прочутата, предизвикала конфликти по време на премиерата си, футуристична картина на Марсел Дюшан Голо тяло, слизащо по стълбите № 2 (1912), но и Ема (Голо тяло на стълбите) от 1966, известното платно на един от най-важните живописци днес – Герхард Рихтер. „Филмът за движението“ при Красимир Терзиев и Даниел Кьотер, обаче, е освободен от човешката фигура, давайки на зрителите изчистеното впечатление за местене в пространството. Тази редукция на традиционния „сюжет“ придава на усещането за механично изменение на положението във времето и пространството поетико-философски характер – движението е неделима част на съществуването, инструмент за осмисляне на околния свят.

Сътрудничеството на Красимир Терзиев и Даниел Кьотер не се свежда единствено до показаната в Галерия ИСИ работа. Други негов резултат, базиран върху изследванията им в София и Брлин, изложбата Периферна светлина, въздух и слънце, ще бъде представена от 24 февруари до 10 март в пространството на Гьоте-институт София.

***
Красимир Терзиев е художник, изследващ в работата си пресичания и напрежения на глобализирания свят, доминиран от множество символична образност, нейните основи в технологичния, физически и човешки „хардуер“. Той е доктор по Културна антропология от Софийския университет (2012) и магистър по живопис от Националната художествена академия (1997). Сред последните му индивидуални изложби са Между миналото, което предстои да се случи и бъдещето, което вече е било, Национална галерия, София и Художествена галерия, Добрич (2015); Космополис, ИСИ – София (2013); Движение в задния план, Württembergischer Kunstverein, Щутгарт, СГХГ (2008/2007). Автор е на изследването Рe-композиция. Автор, медия и произведение в епохата на дигиталното възпроизводство (2012, „Изток – Запад“ / ИСИ – София).
Негови работи са част от множество публични колекции, сред които Център Помпиду / MNAM, Париж; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija, Любляна; Софийска градска художествена галерия; Kunstsammlung Хипоферайнбанк и други.

Даниел Кьотер е режисьор и видео артист, чиято работа съзнателно се разполага между различни медийни и институционални контексти, съчетавайки техники на структуралисткия филм с подходи от документалистиката и експерименталния музикален театър. Негови произведения са показвани в изложбени галерии, на видео фестивали, в концертни зали и театри по цял свят.
Между 2013 и 2016 г. той разработва филмовата и музикална трилогия Ökonomien des Handelns: Кредит, Право, Любов (с Ханес Зайдл).
Поредица му от филми, създадени между 2009 и 2015 гг. под заглавие state-theatre: Лагос / Техеран / Берлин / Детройт / Бейрут / Мьонхенгладбах (с Констанце Фишбек) – перформативни и дискурсивни произведения, са посветени на градските и социално-политическите условия на архитектурата на театъра и други видове перформативност. В момента работи с куратора Йохан Бекер (metroZones) по изследване, изложба и филм в рамките на проекта CHINAFRIKA. В процес на изграждане (2014-2018).