ИГРАЧКОФИЛИЯ И ИГРАЧКОФОБИЯ

Опитваме се да направим коледната ни изложба от тиражирани авторски произведения, творби с подчертано обектен, сувенирен характер, като противотежест на мрачната 2016-а, изпълнила се с много разочарования, неосъществени надежди, нерешени проблеми, нови големи такива. След тази бурна и странна година все пак идват празници, обещаващи ново начало. Искаме да направим една весела, приказна и забавна експозиция с истинска елха, върху която, под която и около която гъмжи от арт продукция. Търсим какво и как мислят участващите художници за играчката...
Не без връзка с политическите обстоятелства у нас и по света, заради все по-очевидните противопоставяния и противоречия, заради объркаността на политическото пространство и неговата неадекватност през цялата година, се вдъхновихме от често използвания израз „играчка-плачка“. Решихме нашите тиражи да са под надслов „Играчкофилия и играчкофобия”.
Играчките като детско забавление съществуват откакто свят светува. Вярваме, че всеки е имал, може и още да има поне една любима играчка. Времето около Коледа е време на истинската им вакханалия – играчки меки и играчки твърди, кукли и колички, конструктори и пъзъли в полза на мисленето и/или уменията... Но съвременната култура познава не само детските играчки – животът се изпълни с „играчки“ за големи момичета, както и за големи момчета, опасни играчки, секс играчки, играчки невъзможни и непонятни, научни, фолклорни и контекстуални, има миниатюрни и огромни обекти, играчки с механизми и батерии, пружини и балансьори, за стотинки и за хиляди пари...
Отношението ни към потребителския и метафоричен безкрай в тази изложба се определя, вероятно, от понятията ирония и сарказъм. През годините откак българското съвременно изкуство е на световната сцена, и двете са едни от най-действените му инструменти. Самоиронията и сарказмът донякъде са признак на обърканост, разрушени ценностни системи, фрустрации, дори отчаяние, но те са и свидетелство за анализ и преценка, за дистанциране и въображение, за умението да се играе – толкова важно за оцеляването.
Изпълнените в ограничени бройки работи на 30 художника предвиждат възможност за производство на допълнителни екземпляри при интерес от страна на публиката.

В изложбата се включиха Борис Мисирков и Георги Богданов, Боряна Николова, Вито Валентинов, Вълко Чобанов, Димитър Солаков, Иван Мудов, Искра Благоева и Стела Василева, Калина Димитрова, Калин Серапионов, Камен Стоянов, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Лубри, Лъчезар Бояджиев, Мариела Гемишева, Марина Генова, Мартин Пенев, Миряна Тодорова, Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Райчо Станев, Росица Гецова, Самуил Стоянов, Сашо Стоицов, Светлана Мирчева, Стефан Иванов, Стефан Николаев, Златин Орлов.
Организатор: Яра Бубнова.