Изложбата на Кирил Кузманов (р. 1981 г.) в Галерия ИСИ–София е резултат от неговaта шестседмична специализация в International Studio and Curatorial Program в Ню Йорк като носител на Hаградатa за съвременно изкуство БАЗА – инициатива на Института за съвременно изкуство – София, реализирана съвместно с Фондацията за гражданско общество (САЩ) и СГХГ. Също както и в представянията в ИСИ–София на предишните носители на Hаградата БАЗА, връчвана в България от 2008 г., авторът споделя своите най-силни и дълбоки впечатления от пребиваването си в Ню Йорк.
Видеоинсталацията „Раздел 36", започната през 2013 г. и намираща се в процес на работа, e посветена на и изградена от четенето на главата „Гръбнак" от романа „Бледият крал" на американския писател Дейвид Фостър Уолъс (1962 – 2008), смятан от критиката за един от най-влиятелните автори на своето поколение. Книгата, с която работи художникът, е подготвена за печат от редактора му след самоубийството на писателя и е публикувана през 2011 година. Преводът на български е направен специално за работата на Кирил Кузманов от Владимир Полеганов.
Самият Дейвид Фостър Уолъс в една от главите на книгата определя „Бледият крал" като „вид професионален мемоар" (kind of vocational memoir), а сред американските критици се смята, че тя „се осмелява да потопи читателя дълбоко в Дантевия ад на смазващата скука, оттам в надеждaта, че нещо добро може да се намира отвъд" (The Pale King dares to plunge readers deep into this Dantean hell of 'crushing boredom,' suggesting that something good may lie beyond.)
В работата на Кирил Кузманов зрителят се сблъсква с четенетo, което се случва пред неговите очи на фона на великолепен нюйоркски пейзаж. Текстът е видимо труден дори и за нюйоркчанина художник Тревор Туеетен, който го чете. Мисълта на писателя се развива бавно и безкрайно, като от кълбо прежда, речникът е необичаен, включва множество, в частност медицински, термини. Процесът увлича, почти хипнотизира, желанието да се хване нишката на разказа изисква споменатото „потапяне", съ-участие в процеса на четене, подобно на това, което изпитват децата вече научили буквите, но още наслаждаващи се на „четенето на приказката" от друг.
В изложбената зала са внесени „малки удобства", подобни на тези, с които разполага четящият човек на екрана – масички и столове по дизайн на художника, кафе, чай, допълващи уюта на процеса на четене. Кирил Кузманов споделя своите впечатления от големия американски град, превръщайки гледането и четенето в едно.