New Poor

Изложбата на Викенти Комитски (р. 1983 г.) в галерията на ИСИ–София е резултат от неговaта шестседмична специализация в International Studio and Curatorial Program в Ню Йорк (2012) като носител на наградатa за съвременно изкуство БАЗА (2011) – инициатива на ИСИ–София, реализирана съвместно с Фондацията за гражданско общество (САЩ) и СГХГ.
Изложбата представя обекти, инсталации и прожекции, които могат да се интерпретират като фрагменти от впечатленията на автора за нюйоркското многообразие. Субективността на тези фрагменти и връзките между тях не пречи да се разпознае сегашното време на нашия глобален свят в криза. Пътуването до "Новия свят" и сблъсъкът с неговите мащаби преориентира погледа на художника, кара го да задава още повече въпроси към обикновеното, приетото, популярното.
„Why in ♥" („Защо обичаш", 2012) препраща към прословутото лого „I ♥ NY" („Обичам Ню Йорк"), създадено от Милтън Глейзър в средата на 1970-те за да популяризира Ню Йорк като туристическа дестинация. Анаграмата на Викенти Комитски поставя под съмнение и Ню Йорк като обект на обща любов, но и самата "любов", изхабена от постоянна пазарна употреба. „Защо да обичаме?" е разпространено хейтърско отношение в настоящето.
Стоп кадърът от демонстрация в Ню Йорк, "Уошингтън Скуеър Парк " (2012), подчертава, че обществото днес e разделено на две нови класи: работещи и безработни. Живата рибка-чистач (Labroides Dimidiatus) в аквариума на „Невъзможността за безработица в съзнанието на работещия" (2013) е постоянен работник за разлика от метафоричната акула във формалин на Деймиън Хърст от 1991 и съответното й заглавие. В названието при Комитски замяната на думите: „смърт" с „безработица" и „жив" с „работещ" маркира основните опозиции на съществуването днес - за разлика от философстването на изкуството в края на миналия век.
Обикновено убежище се търси в периметъра на личния свят, в неприкосновеното частно пространство. Но в него неизбежно нахлува външния свят като постоянен дразнител в работата „Смущаващ обект" (2012). Друга възможност за интерпретация е меланхоличната носталгия по едно привидно идилично и някак подредено минало в безименния фотос, в който ръка „дистанционно" възстановява петолъчката на бившия Партиен дом в София. Остава и изпитаното средство за текущо оцеляване в криза: бурканите за зимнина, пълни с жълти стотинки, подсладени с мед – "Honey Money" („Медни пари", 2013).
- - - - -
Викенти Комитски завършва „Скулптура" в НХА през 2006. Работи с инсталации, обекти и видео. През 2012 участва в изложбите GO WEST, специален проект на Московското биенале за младо изкуство и ...Is This Free? в галерия NutureArt, Ню Йорк. Самостоятелни изложби – No Image Available в The Fridge (2011), София и Субективна география в галерия Сариев, Пловдив.(2011) Участва в групови изложби като Enterpot в галерия Krinzinger, курирана от Рене Блок; и An Exclusive Object of Art, курирана от Яра Бубнова в галерия Dana Charcasi (и двете част от East by South East, Виена, 2011); Отвъд кредита в Antrepo 5, Истанбул – културна столица на Европа 2010, и др. Работи с галериите 0gms в София и Сариев в Пловдив. Резидент на Футура, Прага през 2011 и ISCP, Ню Йорк през 2012. Носител на наградата БАЗА 2011. Живее и работи в Берлин.