МЕЧ И РОЗА

Карлос Гарайкоа е един от най-известните художници на поколението „след стената", намерили своя визуален език в годините на разрушаване на ценностни системи, преодоляване на стереотипи, трансформация на политически, социални и културни представи на огромно количество хора. Чрез мултимедиен и мултидисциплинарен подход с непременно присъстващото чувство за хумор, Гарайкоа изследва политически наративи, исторически илюзии, урбанистични утопии.

Изложбата „Меч и роза" показва работи от различни периоди на художника, продължавайки вече съществуващата ни традиция за представяне на „микро-ретроспективи".

„Съкровищата на короната", 2009, е колекция миниатюрни архитектурни копия от скъпоценен материал на прочути места за разпити и мъчения, сред които Военноморската база в Гуантанамо, сградите на Пентагона, КГБ и Щази, стадионът в Сантяго. Те са създадени с помощта на интернет информация, системно ограничавана от властите на Куба. Езикът на кубинските социалистически значки – идеологически рекламни инструменти на своето време, използването на тяхната символика и послания днес, са изследвани в инсталацията „Без решение", 2012.

Поезията и амбициите на претендиращата за вечност архитектура в частност, или на относително нетрайните човешки общности се разглеждат във фотосерята „Когато желанието не прилича на нищо", 1996. Работата е посветена на Ню Йорк и след бедствието на урагана Санди придобива особено философско звучене.

Известен с проектите си на открито, Карлос Гарайкоа представя в ИСИ–София филм, посветен на инсталацията си „Не искам повече да виждам моите съседи", 2006, от Колекцията за съвременно изкуство Кастело ди Ама, Гайоле, италианската провинция Тоскана. Самата инсталация възстановява в миниатюра прочути исторически стени – от Cтената на Адриан в Британия и Великата китайска стена до Берлинската и тази в Тихуана, Мексико. Представеният в София филм е композиран от документални кадри и разсъждения за постоянната потребност на обществата да се отграждат едни от други.

Карлос Гарайкоа е роден през 1967 г. в Хавана, живее и работи в родния си град и Мадрид. Преди да се прехвърли в Instituto Superior de Arte в Хавана, следва термодинамика. Сред последните му самостоятелни изложби са „Оптимистът" в Галерия Континуа, Ле Мулен, Франция (2012); „Фото-топография", Национален музей за съвременно изкуство, Атина (2011); „Наслагване", Ирландски музей за модерно изкуство, Дъблин; „Земя без стопанин", Музей за модерно изкуство, Меделин, Колумбия (2010). Участвал е в множество международни изложби, сред които Документа 11, 51 и 53 Венецианско биенале, биеналетата в Москва, Шарджа, Хавана, Кванжу, Йоханесбург, Art Unlimited, Art Basel.
Сред по-важните публични колекции, които притежават работи на Гарайкоа, са MоMA (Музей за модерно изкуство), Ню Йорк; Tate Modern, Лондон; Музеят Гугенхайм, Ню Йорк; Музеят за съвременно изкуство (MOCA), Лос Анджелис; Националният музей Centro de Arte Reina Sofía, Мадрид.

www.carlosgaraicoa.com

Изложбата е реализирана с помощта на Галерия Континуа, Сан Джиминяно – Пекин - Ле Мулен.