ОТДРЪПНЕТЕ СЕ

Анна Ермолаева сякаш притежава невероятната интуиция да се окаже на подходящото място в подходящия момент за да “намери” историите си, документални в основата им. Директният поглед на камерата й притежава яснота и четливост, създава привлекателното за зрителя усещане, че вижда всичко със собствени те си очи. Документалността, обаче, само въвежда в произведението, оттам отваря пространства на прозиращия наратив – зрителят го чете, възпроизвежда или изгражда чрез свои емоции и интерпретации.

Двуканалната видеоинсталация „Отдръпни се” (2006-2008) представя как на прочутия виенски битак Nashmarkt, в края на работния ден един булдозер изрива всичко непродадено. И само за секунди нужните, може би, някому стоки се превръщат в боклук – в огромна и заплашителна планина от доскорошни обекти на желание. „Петилетен план” (1996) е проект в процес – авторката снима ескалатора на една и съща метростанция в родния си град с интервал от 5 години, сякаш безпристрастно наблюдава привидната липса на промени. Неизбежно търсим разлики в поведението на хората, в рекламите наоколо им, в скоростта на движението, дори в инструкциите за безопасност – не само за да отчетем хода на времето, но и заради логиката или смисъла на живота си в него.

В София са представени и най-новите работи на художничката. Във видеото “Навътре/Навън” (2011) камерата снима домашна библиотека с малки, мили сувенирчета по рафтовете, после се отдалечава и разбираме, че този интимен кът е всъщност част от полуразрушена сграда – оголен, превърнат в публично достояние от, може би, страшен катаклизъм... В двуканалната инсталация “Облаци” (2011) красотата, видяна през илюминатора на самолет започва странно да запълва пространството на салона му. И макар пътниците да остават индиферентни, усещането за тревожност нараства като в романтична  симфония с технологичен – от шума на самолетните мотори, привкус.

Най-старата работа в изложбата е «Вкл./Изкл.», 1999 г. – ироничен коментар към едно от най-древните клишета в света – мъжествеността. Еректиралият пенис натиска ключ за осветление – то се явява в цялата си мощ и хубост, изчезва заедно с всички конотации на високата и низката култура.

Анна Ермолаева напуска родния си Ленинград поради политически преследвания на 19 години. Пристига във Виена без пари и познанства, работи всичко, учи история на изкуството и нови медии. Още като студентка е поканена от куратора Харалд Зееман да участва в раздела “Aperto Оver Аll” на 48-то Венецианско биенале през 1999 година.

Анна Ермолаева е родена през 1970 г. в Ленинград. Живее и работи в Карлсруе и Виена. През 1992 завършва История на искуството във Виенския университет, а през 2002 г. Виенската художествена академия в класа на Петер Коглер по Нови медии. От 2005 г. е преподавател в Университета по изкуства и дизайн в Карлсруе (Факултет Медиа-арт). Участвалa е в множество международни изложби, сред които “Кино-живопис”, Национален център за съвременно изкуство, Москва (2009); 4-то международно биенале на видео-арт, Музей за съвременно изкуство, Херцлия, Израел (2008); “Да откриеш и да притежаваш ”, МУМОК, Виена (2005); в “Пукнатините на живота”, KIASMA, Хелсинки (2005), в Музея Шпренгел, Хановер, Германия (2003), “NON-PLACES”, Kunstverein, Франкфурт на Майн (2002), в Музея Stedelijk, Амстердам (2001). Сред самостоятелните изложби на художничката са: “Кремъл”, Галерия EDS, Мексико (2010); в Kunstverein Фридрихсхафен, Германия; “Като е така сега, не значи, че винаги ще е така” Галерия Арсенал, Бялисток, Полша (всичките 2009);  “Играейки с Анна Ермолаева”, Галерия XL, Москва (2008); в  Музея за модерно изкуство, Пасау, Германия (2004); Magazin 4, Брегенц, Австрия (2002), във Фондация Ursula-Blickle (2002), в Институа за Визуални изкуства, Милуоки, САЩ (2000).
За повече информация: http://www.jermolaewa.com

С подкрепата на BMUK и с любезното съдействие на Галерия Енгхолм Енгелхорн, Виена