Мокрият боклук на Желатин

“Желатин” е група от четирима австрийски художници, поканени да изнесат лекция и да осъществят проект в АТА център / Институт за съвременно изкуство - София. Както навсякъде по света този акт се разглежда като риск (вж. описанието по-долу), оправдан от желанието за разтърсване. Али, Волфганг, Тобиас и Флориан пътуват от Виена като разчорлени небръснати кавалеристи (подчертаните думи са измъкнати от изпратеното от “Желатин” послание) с шумните си и красиви Puch DS 50 моторетки (моля, пратете ни телефонните си номера, в случай че се загубим!), разчитайки енергията им кундалини напълно да се активира благодарение на дългата вибрация на основната чакра по пътя.

Те са изнервени и едновременно щастливи като при тийнейджърска любов. Чувстват идването си в София като пътуване навътре, като завръщане към Quadrophenia и въобще като резултат от влиянието на Роджър Долтри. Към моторетките си имат и малък кош, годен за превозване на деца... Хиляди хора посещават изложбите им, рекламирани от уста на уста, макар самите те да ги определят или като непристоен идеализъм, или като връщане към реалното. С трикотаж, танци и ядене... Не е за учудване, след като успяват да преработят екстериора на Австрийския павилион на Венецианското биенале от 2001 г. в блато – истинско, с жаби и т.н. Както и да внасят тайно материали в една от сградите на все още стърчащия през 2000 г. Световен търговски център в Ню Йорк, за да изработят балконче на 91-я етаж... Разбираемо е, че пазят проектите си в тайна. Кой знае какво й се готви за ноември тази година на великата галерия Гагосиян на западната страна на Манхатън, а и на нас на пл. Йоан Павел ІІ в София... Акцията е част 1-ва от Програмата за гости на Визуалния семинар, проект на Института за съвременно изкуство и Центъра за академични изследвания София в рамките на relations – проект, иницииран от Федералната културна фондация, Германия

Gelatin Catalogue 2005