Работата представя един вълнен персийски килим със своята орнаментална симетричност, усещане за мекота и архаичен традиционен комфорт. Тези качества на реалния килим се разрушени от един противоположен образ, на строшеното стъкло. Два орнамента, този на традицията, изтъкан бавно и симетрично е взривен от хаотичните, болезнено остри, гневни “орнаменти” на строшено стъкло. Образът на едно светкавично действие на хаос и безпорядък се сблъскват с всички качества, които носи килима, но в края на този сблъсък, зрителят осъзнава, че пред него има само един реален обект, този на килима. “Строшеното стъкло” е само бялата стена, на която той е закачен. Килимът е този, който подрежда пред зрителя образа на счупено стъкло.
Не се притеснявам да кажа, че идеята за инсталациите от серията Орнаменти се появи в резултат на събитията в Арабския свят през 2011. Въпреки това, не бих искал работите ми да се възприемат като политически лозунги. Събитията са само спусък, не и смисъл на правенето на моите неща. Разработвам проектите си, по-скоро като опит да разбера глобалния свят. Точно затова, предпочитам да останат отворени за интерпретацията на зрителите.
Правдолюб Иванов
