Извинете кой е този град

Красимир Терзиев. Един филм (2004) двуканална видео инсталация, фотография от продукцията Красимир Терзиев. Един филм (2004) двуканална видео инсталация, фотография от продукцията с разрешението на автора
Проект: Визуален семинар, Програма стипендианти, октомври 2003-март 2004
Извинете кой е този град” е визуално изследване на света на ежедневието на град в криза (София, България).

По време на това изследване градът изживява петнадесетата година от своето пост-комунистическо съществуване. До 1989 година София е столицата на просперираща социалистическа България, чийто жители в средата на 80-те имаха щастието да посрещнат победата на реалния социализъм в страната.
След 1989-та и колапса на бившия комунистически строй започна нов период на “преход” към пазарно ориентирана обществена система. Радикален в скъсването с предходните обществени отношения, преходът бе придружен от серии от икономически, културни и политически кризи, следвани от корупция и хаос във всички нива на обществото.
София, като столица претърпя рязко покачване на населението в резултат на рязкото покачване на безработицата в цялата страна и централизирането на новите капитали и производствени сфери в столицата. Този демографски взрив на фона на тоталния упадък на институциите доведе до градска среда, оставена изцяло на частна и лична инициатива.

Проектът изследва процесите на атомизиране на градската география, архитектура и логика на производство на обществено пространство. Като резултат градът се разпада на разпокъсани поредици от пространствени организации, всяка със собствена логика, ритъм и правила.


София не съществува!

Това е само бледа абстракция, проектирана от институциите, която не успява да устои на течението на “реалния живот”.
Съществуват единствено фрагментирани места, където травмираната памет (или нейната липса – социална амнезия), въображение, мечти и натиска на ежедневните нужди предизвикват постоянни мутации, преоткриване и пре-дефиниране на градското пространство.

Това което представлява интерес в тази ситуация е как хората използват, разрушават, променят заобикалящата материална среда. Как хората си присвояват пространства и ги превръщан в личен интериор, или обитават заварени такива без да са притеснени от наслоенията на миналото.

Процес
Наблюдавайки мутациите и разпада на обществените градски пространства със средствата на фотографията и видеото регистрирам частни случаи - ключови места където са изкристализирали различни аспекти от света на ежедневието, обитаването на града и идентификацията (или отказа от идентификация) с обитаваното пространство.
Едни от местата са свидетелства за оцеляла от миналото идеологиечска намеса в градското пространство (Детска площадка в Северен парк). Други са свидетелства за безтегловността и вакуума на настоящето (черния пазар при Сточна гара или изоставените по улиците автомобили) Трети са въображаеми лоши сценарии за бъдещото развитие на града (мутиралите гигантски кучета като единствано оцелели обитатетли на града) или симулативни пространства обитавани от имагинерни жители (масовката на декор в киноцентъра “Бояна”)

Описание на продуктите:

Едно място (детска площадка)
Северният парк, кв. Надежда

Уникална пространствена композиция – резултат от градското планиране и мисълта на социалистическият социален инженер. Странен коктейл от романтиката на изкуствените хълмове и бойните сражения. Добре организирани хълмчета са пресечени от изкуствени канали и езерца, свързани от носталгични дъгообразни мостчета. Акцентът на този архитектурен ансамбъл са армии от бутафорни танкове, катюши, бойни самолети и оръдия, инсценирани в ситуация на битка. Всички тези обекти са изпълнени на модулен принцип, от еднакъв материал – метални тръби с диаметър от 20 до 70 см., боядисани в основни цветове. Това са “уреди за игра на деца” - една от причудливите останки на утопичното социалистицеско градско планиране, присъстваща все още в ежедневието на обитателите на тази част на града.


Един пазар
Сточна гара, черния пазар

Нелегален (продукт на личната инициатива) пазар в централната част на града. Преминавайки през района на “Сточна гара” в събота, можете да наблюдавате или участвате в “черния” пазар, който се провежда в коритото на “Перловска” река. Това е абсолютно “нерегулирана” концентрация на странни хора и стоки с неясен произход и предназначение. Тук можете да намерите мостри на най-невъобразимо безполезни и забравени обекти на човешка продукция. Винаги пренаселен, този пазар е място на сложни социални отношения - отчаяние, “свободен” труд, памет/носталгия/амнезия, консумация (в мутирала форма) и изобретателни техники на оцеляване. Пазарът има рядко пространствено ситуиране в града. Разположен в средата на окръжността на кръгово кръстовище, под равнището на “нормалното” улично движение, като че ли се самообозначава като undurground място. Друга последица от това разположение е възможността уличните минувачи и преминаващи автомобили да наблюдават “арената на спектакъла” на пазара от горе (като зрители от етажите на “Колизеум” наблюдаващи спектакъла на плебеите “там долу”). Третата “забележителност на ландшафта” на това място е “Перловска река” - каналът, в чийто корито е разположен пазара.

Цялата тази ирационална зрелищност на пространството ме доведе до изработването на собствена интерпретационна система на прочит на това което се случва пред погледа ми. Някак си привидях в канала “Перловска река” – река Дунав. А в предаването на Националното радио за реката на река Дунав в сантиметри , което помня от детството си припознах цифрите които се съобщават на три езика (български, руски и френски), като нивата на търговските транзакции (борсови индекси) осъществяващи се на този пазар.

100 аргумента за изкуство в общественото пространство
колекция от 100 фотографии на изоставени автомобили по улиците на София

Това е може би другият общ знаменател обединяващ разпилените пространства. Разхождайки се в която и част на града човек се сблъсква с автомобили без гуми “на трупчета”, паркирали трайно по тротоара, в градинки или направо на уличното платно. Това са свидетелства за масова катастрофа. Това са обекти, изпълнени с микро истории (свидетелства за собственик, епоха, сегашно състояние).
Те са застинали на местата си от години и трайно оформят облика на градските пространства. За да легитимирам тяхното присъствие аз привидях в тях произведения на изкуството в обществено пространство (хибрид между паркова скулптура и гигантски колективен хепънинг).
---

Градът на кучетата
серия от фото монтажи – 360 градусови фотографии

Серия от фото монтажи, представящи мутирали създания (наследниците на уличните кучета) в града, като единствен елемент обединяващ всички райони на града и разнородни пространства.
Триста и шейсет градусови фотографски панорами от центъра на града (парка пред НДК) или предградията (Толстой, Дружба) или колажирани туристически забележителности, населени със гигантски кучета (с размери от човешки ръст до 10-15 етажен жилищен блок).
---


Един филм
инсценировка на филмова продукция

Както вече споменах по-горе “Един филм” е фикция с документален характер – имагинерни жители (представители на смесица от исторически епохи) обитават въображаемо градско пространство (употребен и полу-разрушен декор).
За разлика от описаните по-горе произведения, в които документирам реални градски ситуации с минимална намеса, тук ситуацията е изцяло инсценирана.

“Един филм”
използва стратегия на присвояване, заемайки икономиката и логистиката на филмовата индустрия. Процесът представлява режисура на масови сцени в киното. В него камерите не са насочени към героите на историята (главни или второстепенни), а към масите. Вместо актьорска игра и вживяване в ролите, се търси пресъздаване на ситуация с помощта на масиви от нископлатени, временно наети “статисти”. Именно те са обекта на интерес в тази продукция. Това са обикновени хора, непрофесионалисти с външни на “киното” мотиви за участие в процеса на филмовата продукция.

Процес:
Организиране на “реална кинопродукция” с формиране на екип, обяви за набиране на статисти за продукцията, кастинг на кандидатите, организация на един пълен снимачен ден. За снимачна прощадка е използван Киноцентър “Бояна”. В 8 часа сутринта се събират 50 статисти, облечени в костюми от гардероба на киноцентъра без оглед на техния исторически, национален или културнен произход. Групата е отведена в един от вътрешните дворове и е оставена в ситуация на очакване на иструкции и начало на снимки. Такива инструкции никога не се дават. Две камери снимат в общ и близки планове, поведението на статистите, техните реакции, взаимоотношения помежду им. Една камера отразява процеса на подготовка и изпълнение на продукцията (making). Фотокамера запечатва статични кадри от снимачната площадка. Този процес продължава 6 часа. След това групата се разпуска без допълнителни обяснения.

Интересува ме филмирането на този отрязък от време, в който всички тези хора чакат и не правят нищо друго освен да се мотаят наоколо в едно затворено пространство. На базата на заснетия материал са произведени серия от фотографски и филмови презентации (серия голямоформатни фотографии, копиращи жанра исторически батални сцени, филмови инсталации, интервенции в публично пространство в духа на expanded cinema ).

Посоките на анализ в полето на киноиндустрията са в няколко паралелни плана. Първо, това е изследване на рециклираното киноизображение (нула драматизъм), изследване на конвенциите на киноиндустрията и икономиката на вътрешната система на кинопроизводство. Второ, изпразвайки драматичното съдържание (очаквания сценарий) до нула и фриволното ползване на репрезентации на всякакви възможни исторически, културни и социални контексти в костюмите, фокусът се измества върху напрежението между очакванията нещата да съвпадат в рамките на “нормалното” и реалността на “нищо не се случва” или пък “тук има нещо грешно”.
Важна роля в процеса играе проследяването на поведението на масовката. Тук се търси комбинацията на психологически портрети и следене на вътрешните връзки в общността.
Важно е и мястото на случване на проекта - Киноцентър Бояна, като основна инфраструктурна единица на Българското кино, както и ползването на гардероба му, складирал костюми от минали български кинопродукции.

 

Формати:

Едно място (детска площадка)
Северният парк, кв. Надежда
едноканална видео инсталация, 08:30 мин., Pal, Стерео, DVD

Един пазар
Сточна гара, черния пазар
едноканална видео инсталация, 10:48 мин., Pal, Стерео, DVD

100 аргумента за изкуство в общественото пространство
колекция от 100 фотографии на изоставени автомобили по улиците на София
слайд шоу, без звук

Градът на кучетата

серия от фото монтажи – 360 градусови фотографии
4 х 150/20 см. Матилно струен цветен печат в/у хартия

Един филм
инсценировка на филмова продукция
двуканална видео инсталация, 2х27 мин., Pal, Стерео, DVD


www.cityscales.net
уеб сайт по проекта като поглед от горе, от дистанцията на виртуалната карта
интерфейс:
Уеб платформата ползва карта на София като навигационна структура, разделена на 16 квадранта. Влизането във всеки от квадрантите активира различни визуални пространствени наративи.

VS Resident Fellows 2/2004

Галерия със снимки

Контакт

  • Галерия ИСИ-София

    бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф) София 1504, България

    Работно време: вторник – събота, 15.00 – 19.00 и по уговорка

    00359 2 8466261 | Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

    ИСИ-Градина

    Курорт Аполония, Черноморец 8142
     

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.