ICA-Sofia Gallery
34, Vasil Levski Blvd Sofia, Bulgaria, CO 1504

Виждате ли София? II

ИСИ-София

Дискусия: Виждате ли София? II 2003 ИСИ-София

Публична дискусия 14 октомври 2003, Гьоте-институт, София

Модератор Александър Кьосев


Основни участници в дискусията:

Надежда Михайлова, Стоян Александров, Любен Дилов-син (кандидат-кметове за София), Стефан Софиянски (кандидат-кмет, бивш и настоящ кмет на София), Ярослава Бубнова, Кирил Прашков, Лъчезар Бояджиев, Ивайло Дичев, Мила Минева, Диана Попова, Ирина Генова, Недко Солаков, Миглена Николчина (дискутанти)

Визуалният семинар защитава:
  • ∙ Правото на вкус
  • ∙ Грижата за визуалната жизнена среда
  • ∙ Прозрачност при взимане на естетически решения
  • ∙ Запазването на “типично софийското” в атмосферата на града
  • ∙ Уважението към културните наследства
  • ∙ Грижата за емблемите и знаците, с които нашия град се представя
  • ∙ Грамотността в четеното на града

 

Зададохме следните въпроси на четирима кандидат-кметове за София:
  • - Имате ли любимо място в София, което бихте защитавали срещу каквито и да било промени? Кое пък непременно бихте променили? Какво бихте снимали за спомен в София?
  • - Смятате ли, че визуалната среда в София е агресивна? Какво е визуална агресия и необходимо ли е да й се поставят някакви норми и граници?
  • - Има ли начин, по който рекламите, заливащи ни в момента отвсякъде, могат да се регулират? Как да се защитят хората, които намират тези реклами обидни, унизителни и неприемливи?
  • - Как трябва да се взимат естетически решения в градската политика? Кой трябва да ги взима според вас - експерти, политици, народът? Имате ли предвид експерти, които могат да се нагърбят с естетически и визуални проблеми? Кой и как ги назначава?
  • - Как и кой трябва да определя какво в града е културно наследство? А какво не е? Какво мислите за наследството на комунизма в градската среда?
  • - Има ли процедура, по която гражданите да протестират срещу дадени монументи? Кой избира паметниците, които да бъдат поставени в градската среда?
  • - Какво трябва да бъде отношението на общината към културните практики?
  • - Може ли и трябва ли да се контролира правото на вкус? Как и от кого, за да се спазят принципите на демокрацията?
  • - Какви принципи на визуална политика ще защитавате? Бихте ли могли да формулирате няколко от тях?

Извадки от дискусията:

Александър Кьосев: Подозирам, че редица хора смятат дебат за София като визия за твърде луксозен. София има далеч по-сериозни проблеми, за да се занимаваме с естетически гледки. Трябва веднага да кажа, че Визуалният семинар поддържа друго схващане по този въпрос. И то е, че визуалната среда е жизнена среда. А това значи, че тя ни се намесва в живота непрекъснато, по различни начини, видими и невидими, съзнавани и несъзнавани. Ние сме обградени от сгради, от фасади, от улици, от публични пространства, от прекрасни или от съмнителни урбанистични решения. Освен това визията на града не обхваща само архитектура, урбанистика и културно наследство. Част от нея безспорно е рекламата, която обсипва навсякъде този град със своите образи. Освен това в тази визия участват и онези неща, които хората правят - така наречените културни практики, градски практики. Така че когато казваме “визуалната среда е жизнена среда”, ние казваме нещо твърде комплексно. Иначе казано, на по-висок научен език, това са едновременно урбанистични, социално-политически и антропологически проблеми, които обаче се проектират в една единствена точка. И това е точката София като гледка. Тук е и странната комбинация между просветителска и демократична задача на Визуалния семинар. Тя се концентрира в думата “грамотност”, визуална грамотност в четенето на града.

Бързам да изпреваря и едно друго възможно възражение. Става дума за вкуса, а както е известно съществуват разни вкусове, те се разбягват, те са пространството на личните предпочитания и свобода. И за какви обществени дебати на тема вкус може да става дума? Това са пространства, в които никой не бива да се намесва. Визуалният семинар отново не е съгласен с това положение. Ако се свържат понятията “вкус” и “свобода”, от това следват определени демократически следствия. Както е известно още от времето на Джон Стюарт Мил, свободата е свобода само тогава, когато не накърнява свободата на другия. Това налага между отделните вкусове да има някакъв вид преговори, някакъв вид демократическо договаряне. Така че да се получи нещо, ако не красиво, то поне търпимо за всички граждани. Свободата, включително свободата на вкуса и свободата на естетическия избор, на визуалния избор, е свобода само тогава, когато не накърнява по някакъв начин свободата на другите хора, и вкусът, и естетическият избор на другите хора. И в този смисъл, ако аз чувствам, че моята естетическа свобода е нарушена, че ако някой е влязъл в личното ми визуално пространство по особено агресивен начин, би следвало да мога да се защитавам. Как обаче да се защитавам? Този проблем е напълно нерегламентиран. Не съществуват закони - и подобни закони са трудно мислими, които да регламентират визуалната среда, в резултат на което тя е като Дивия Запад: всеки прави каквото си иска и цари правото на силния. А силният не е този, който знае да чете граматиката на града, а този, който безогледно лепи знаци по този град.

Тук стигаме до друг проблем. Добре, съгласни сме, че визуалното пространство е и в някакъв смисъл лично и групово пространство, което трябва да бъде охранявано от произвола. Обаче как да стане това? То не може да стане с разни естетически комисии, каквито имаше по времето на социализма. Очевидно е, че идеята за естетическа диктатура на някаква малка група знаещи, е просто немислима в днешно време. В този смисъл става дума за един особено деликатен дебат. Един дебат, който наистина трябва да включи много хора и трябва да намери езика, трябва да намери начините, трябва да намери включително и институционалните процедури, с които на тази визуална среда да й се въздейства по някакъв начин. Целта на тази дискусия е възбуждането на широк обществен дебат, който не свършва с нея, а тепърва започва. И ние се надяваме, че привличайки видни български политици, с това привличаме и медиите, и интереса на много широка публика.

Стоян Александров:

- Парк Витоша е любимото ми място. Там предпочитам да прекарвам част от свободното си време в туризъм, разходки. Живея в съседство с Южния парк, така че от време навреме разхождам децата там. Преди това живеех в квартал Изгрев, така че ползвах близката гора.

- Няма нещо, което по-силно да накърнява достойнството ми и да ме кара да се чувствам втора ръка човек от тази мръсотия, в която живеем в София. Аз не познавам по-мръсна столица в Европа от София.

- Не случайно в програмата си предвиждам много по-голямо допитване до хората по едни или други въпроси, въвеждане на системата на референдуми, тъй като ми се иска такива проекти, които нарушават околната среда, нарушават естетическата среда и т.н., да се направи всичко възможно да не бъдат реализирани.

- Това, което трябва да се направи, е да се инициира промяна в Закона за реституцията и в Закона за териториалното устройство. Защото има жестока несправедливост от гледна точка на реституцията. Несправедливост, ако щете, спрямо държавата. Никъде в света не се заменя едно към едно.

- Малко познавам хората в тази област, затова обаче се работи с екип. Когато отида в банката, аз си търся екип от банкери, значи, като стана кмет, аз ще си търся екипи от художници, архитекти, от урбанисти, от икономисти, и т.н. Защото кметът се занимава с изключително широка палитра от проблеми и му трябват хора, които да разбират. Ето например аз стигам до извода, че може би на столицата й е нужно да има не само главен архитект, но да има и главен художник.

- Столичната община няма стратегия за рекламата. От това могат да се извлекат доста ползи, не само да се създаде по-естетичен вид и изисквания към рекламата, но и ползи за града. Общината може да икономиса средства за осветление например, ако бъдат предявени определени изисквания към всички фирми, които правят реклами на тази улица. Защо да не се превърне във втори Гинза например нашата Витошка, както е в Япония. И да е по-красива вечер например, отколкото през деня. Като отидете в Япония, в района Гинза през деня няма нищо особено, обаче през нощта е невероятна атракция и удоволствие да се разхождаш - точно на база на рекламите...

- Действително, по отношение на рекламите просто има пълен хаос. Трябва да има някой, който да дава консултация на общинското ръководство да наложи определени правила: и на рекламиране, и на естетизация, и когато се раздават разрешения за заведения и т.н., в какъв вид да бъдат. Дори нашите физиономии, които сега ги лепят където трябва и където не трябва, също не ми импонира. Мен ако ме питате, въобще не би трябвало да има предизборни плакати.

- За съжаление, общината събира трохи от продаваното за реклами пространство. Има други, които обират каймака около общината. Публична тайна е чии са тези билбордове, какви са тарифите и къде отиват парите.

- Ако сега няма правила, защо да не ги въведем? В това число когато говоря за референдумната форма на управление, защо да няма едно допитване по тези проблеми. След като мнозинството от софиянци кажат своята тежка дума, то след това общината да се съобразява с това нещо.

- При всички случаи общината е длъжна да инициира разработването на такива правила. Естествено, общинските служители не могат да направят това. Трябва да се опрем на хора, които се занимават с това - такива като вас. Макар че как вие, естетите, ще стигнете до консенсус да разработите правила, ще ми бъде много интересно. Но ако можете действително да предложите консенсусно решение, аз съм дълбоко убеден, че общинският съвет няма да има нищо против да го приеме. А склонен съм да приема, че голяма част от фирмите, които рекламират, ще спазват тези правила. Ако не ги спазват, като са предвидени по-жестоки санкции, те ще бъдат принудени.

- Аз по принцип съм против паметници на културата, независимо кога и как са създадени, да не се унищожават. И винаги давам пример - паметникът на Николай ІІ в Санкт Петербург така и не беше съборен, и то в най-тежките времена и режими. Защото има архитектурна стойност...

- И аз забелязвам, че прекалено голяма е експанзията на бензиностанции и газостанции. Аз не бих казал, че те са толкова опасни примерно, от чисто екологична гледна точка и от гледна точка на здравето, защото в много страни по света има бензиностанции в партерните етажи на сградите. Тук бедата е, че голяма част от тези огромни бензиностанции с хранителни комплекси и други бяха построени върху зелени площи. И бяха унищожени големи зелени площи. А един от основните проблеми на София е това катастрофално намаляване на зелените площи.

- Само едно искам да кажа като заключение: понеже дискутирайки въпросите, свързани със санирането на жилища, възникна и идеята за предоставяне на земята под блоковете и околоблоковите пространства в собственост на живущите в съответните кооперации, по този начин в голяма степен ще се елиминира анонимността на собствеността, което, мисля, че е в основата на това безхаберие, което съществува.

- Искам действително този град да има друг вид, друго усещане да има човек, когато живее в него или го посети. И моето съкровено желание е действително, преборвайки се за кметския пост, да намеря добрите специалисти, които да дадат удачните консултации. А може би тук ще има и някаква форма на допитване по едни или други въпроси. И моята задача след това е да създам организация да се реализират тези идеи, които ще ми бъдат подсказани. Ще трябва да се въведат и правила на играта, които може би няма да се харесат на някои хора, но ще трябва да се съобразяват с тях. Друг е въпросът вече за политиката, която може да се прилага в тая посока. Например много ценни разговори съм имал с кмета на Киев, където той прави следното: всяко общинско нещо, което го дава на някой да го ползва, е срещу поемане на ангажимент. Аз ти давам да ползваш този магазин, но искам от тази улица до тази улица да носиш пълната отговорност за чистотата, за цветята, за всичко. В момента, в който не спазваш правилата на играта, просто губиш обекта. И така улица по улица, район по район...

Надежда Михайлова:

- Обикновено човек има любими неща, които са свързани с конкретни негови спомени. Има няколко сгради и няколко места, които за мене са били източник на особена емоция. Аз съм живяла на ъгъла на “Солунска” и на “Райко Даскалов” - така наречената градинка “Такев”, в която съм прекарала голямата част от своето детство. Там имаше, си спомням, едно любимо кафене за столичните бохеми, което се казваше “Шапките” и където се събираше голяма част от стара София. За един човек, който е роден в даден град, много неща са част от спомените му. И в този смисъл, ако има нещо, което винаги ме е боляло, е, че устойчивостта на градското развитие в момента не може да се нарече негов типичен признак. Спомням си, че бяха много популярни колонадите, но впоследствие се запълниха, превърнаха се в магазини, остъклиха се. Постепенно градската среда започна да се уплътнява и то по начин, който не винаги е особено красив.

- Това, което за мен лично се превърна в много голям проблем е, че бяха отнети почти всички пешеходни зони. Или поне онази част в града, която би трябвало да носи романтиката на стария град.

- Изкушавам се да кажа защо започнах от църква кампанията си. Защото винаги съм смятала, че в основата на всяка промяна, на всяка реформа, на всяко дело, което е свързано с промяна, трябва да стои духовността.

- Очевидно е, че няма политика за опазването на паметниците на културата. На практика старините са част от градската среда и най-добрият начин, по който те могат да бъдат съхранени, е когато те се впишат в нея по един добър архитектурен начин. Докато обратното - разностилието, еклектичността, противопоставянето на бизнес-рекламата, или комбинацията на бизнес-рекламата със старинни сгради и то зле поддържани, очевидно създават условия за хаос и липса на обща концепция. Така че онова, което общината безспорно трябва да направи и което е всъщност част от нейните функции, това е да защити обществения интерес.

- Има два начина това нещо да бъде постигнато. Единият минава през усвояването на пари по линия на еврофондовете, които наистина са много сериозни. В Европейския съюз има много стройна политика относно опазване на културното наследство. Така че в еврофондовете има предвидени средства, за които общината трябва да кандидатства, като предложи съответната концепция за опазването на това културно наследство. Другото, разбира се, това е партньорството с гражданския сектор - но искам да подчертая, че това е по-скоро надстройка, надграждане на онова, което трябва да бъде свършено от страна на общината. Всякакви дарения или активизиране на гражданския сектор могат да дойдат като допълнителен бонус, но не да се обезсмисля ролята на общината или по-скоро да се яви като алиби за нейното отсъствие там, където тя е много необходима. И другото нещо, което искам да кажа, това е - за съжаление, липсата на стратегия за развитието на града. При наличие на такава стратегия много по-добре могат да бъдат планирани различните приоритети, да бъдат заложени в бюджета. Аз имах възможност да се запозная с една стратегия, която е изработена със съдействието на Световната банка - стратегия за развитието на София, която дори, струва ми се, още не е преведена на български език, което не мога да си го обясня. Но тази стратегия има по-различен начин или по-скоро по-оптимизиран начин на разпределяне на бюджета на общината, при което се отделя специално място на паметниците на културата и съхраняването на културното наследство.

- София е сигурно единствената столица, която няма музей на съвременното изкуство. ... Имаше една идея да се прехвърли Националната художествена галерия в една сграда в МЕИ, която беше изпразнена за тази цел. Но самите дворци представляват архитектурно наследство и аз ще си позволя да се усъмня в целесъобразността и необходимостта да се прехвърли художествената галерия там. Може би тази вече изпразнена и така или иначе предназначена за подобна цел сграда да се превърне в един музей на съвременното изкуство, с което съм сигурна, че София само ще се обогати.

- Този тип сергии, който присъства почти в цялата столица, на които се продават всякакви неща - от тетрадки до бельо и чорапи, това е проблем на целия столичен град, особено на централната му част. И трябва да се намери форма, в която хем търговците да имат възможност да извършват дребна търговия, с която се изхранват самите те и това е дребен бизнес, от друга страна, общината трябва да има ангажимента да ги устрои по начин, по който да не противоречи с общоприетите правила за развитие на един съвременен европейски град.

- Паметниците са част от паметта, независимо тази памет дали събужда положителни или отрицателни асоциации. Вероятно няма еднозначни паметници - имам предвид от най-новата ни история. Но според мен, каквито и да са те, би трябвало да бъдат в добро състояние, за да не се превърнат в грозни и уродливи петна в пейзажа.

- Мавзолеят вече очевидно не е част от паметта, но мястото там не се превърна в част от съвременната концепция на града. А няма столица в света, в която централния площад, на практика, където са най-представителните административни сгради, да бъде превърнат в паркинг. Или в бирфест, защото това са двете концепции до този момент. Аз мога да поема ангажимент, че ще проведа конкурс за начина, по който да бъде оформено конкретно това място в тази част на града.

- Не знам по закон, но мисля, че на практика общината не може да не участва в културния живот по никакъв начин - имам предвид административно не може да не участва. Според мен това, което тя трябва да направи, е да създаде подходяща среда за намиране на идеи, с които да бъдат отбелязвани различни тържества.

- Аз само преди няколко дни бях в Люлин, където се коментираше прословутата тема за междублоковите пространства. И там по време на дискусията с гражданите възникна една много интересна идея, която аз се ангажирах да проуча и при възможност да осъществя - да се създадат съвети на майките, на които общината да предоставя междублоковите пространства и те да се грижат за тях, за тяхната чистота, за тяхното оформяне. Такава практика има по света и, разбира се, тук се търси и мотивацията - защото все пак хората, които имат деца, имат друг поглед и друга сетивност към тези проблеми в сравнение с тези, които примерно нямат деца или отглеждат кучета.

- С риск да отнема известна подкрепа, ще ви кажа, че градоначалникът не може да замести или да запълни вакуума от навици, които очевидно на много места все още не съществуват. Това опира и до културата. Разбира се, някой би казал, и до санкции. Може би това трябва да бъде ангажимент на държавата като цяло и струва ми се, тук неправителственият сектор може да бъде много добър партньор, а също и журналистите, за да може да се постигне един общ фон на цивилизованост и на обществена култура.

- Струва ми се, че по света няма правила за рекламите. Въпреки че, ако търсим някакви баланси, вероятно могат да се намерят. Най-малкото тези реклами да заемат определени периметри в София или да се въведе някакъв регламент в начина, по който те се поставят. Но мисля, че тази агресивност много трудно може да бъде овладяна от когото и да било, независимо дали от общината или от държавата. Могат единствено да се търсят начини да се ограничат или да се поставят на конкретни места, тоест да има някакви принципи и правила, които общината да съблюдава и които да санкционира, ако те не се спазват. На практика, малко или много всичко опира до това да има ясен контрол и санкции за хората, които не се съобразяват с общоприетите правила.

- Безусловно нито общината, нито политиците могат да одобряват или да не одобряват определени архитектурни паметници или ансамбли, които в момента се изграждат. Затова си има експертни съвети, трябва да се слуша най-вече мнението на експертите.

- Това, което мога да кажа, е, че трябва да има съвместимост и вписване между архитектурните паметници. Каквото и да се прави, различните стилове не трябва да са в конфронтация един с друг, за да не се създава онази неприемливост на културната среда, която кара хората да наричат едно или друго нещо кич или да смятат, че никой не си е направил труда да одобри съответния културен или архитектурен проект по начина, по който да прави града уютен за хората.

 

Любен Дилов-син:

- Нощният живот в София е огромно преимущество на софиянци. Това е първото нещо, което абсолютно смайва всички мои приятели чужденци, които идват тук. Хората, лицата, настроението им. Всичко друго хич не ми харесва.

- Нека да развия тезата си за знаците. Значи тези знаци отразяват едно просто нещо: отразяват голямата криза на идентичността, опита да се настигнем, да не знаем кои сме. Преди време, когато обсъждахме много сериозно дали “Гергьовден” трябва да излъчи послание към хомосексуалистите специално, въобще към различните, Иван Кръстев, лобирайки за това, ми беше казал, че всъщност в България няма хомосексуалисти, че това са хора, които не искат да са българи, но не знаят как. И са намерили един такъв начин, който сякаш на първо четене ги прави не-българи. Въпросът е, че дори ние не знаем съвсем сигурно какво не искаме да сме. Защото ако знаем какво не искаме да сме, може би ще разберем и какво искаме да бъдем. Мисля, че основното нещо - и с което аз участвам в тази кампания - е някак си да прокарам посланието до тези, които ме чуват и разбират, че няма как да станем това, което искаме, без да престанем да бъдем това, което сме в момента. Тоест някак си да ангажирам повече хора в малките територии, където те могат да решават някакъв проблем, да си го решат.

- Много държа и седемте грамадни паркинга, които ще се правят в София, да бъдат обявени на международен конкурс. Тоест архитектите да се съобразят, че ние имаме нужда от нов символ на София. Душите ни са разтегнати между различни времена и места, и съвсем логично е да живеем в такъв хаос. Разбира се, можем да поемем ангажимент и да натискаме чрез общината тоя хаос да бъде подреден, да бъде вкаран в рамки, но аз мисля, че това е много рисковано и много опасно.

- Аз лично смятам, че колкото по-малко се ограничава правото на човек да се изразява, естетически да се заявява, толкова повече думи и гласове ще се чуят, а в крайна сметка демокрация е правото на информиран избор най-вече. И всяко ограничение на информирания избор я застрашава.

- Възможно е да се направи нещо - с диктатура на умните. За жалост, такава никога не се е случвала. Ние се съпротивлявахме страшно много срещу този проект на мястото на старата градска библиотеката, доколкото можехме - просто бяхме много малко. Все пак там има мнозинство, което гласува. И то гласува - край, това е положението.

- Искам да ви кажа нещо много просто. Когато стане много сложно, има прости правила. И простите правила са, как се чувства човекът, който ходи по улицата и има някаква - може би архитектите в залата ще кажат точно как е измерено това нещо, но аз съм го усещал по кожата си - има някакво съотношение между височината на човека, широчината на улицата и височината на сградите, покрай които той се движи. И това прави едни места много уютни, независимо дали са хубави и богати, а други да са много грозни, независимо дали са бляскави или страшно известни.

- Всичко, което се случва в последните двайсет години, даваше ясна представа за временния характер на всяко едно наше начинание, на всяко едно наше усилие. И аз мисля, че тук политическият елит е голям длъжник. Той създаде това усещане най-вече. Завземайки все повече власт, за да доказва себе си, той не я остави там, където тя естествено може да се случи. Тоест не я разтоварваше надолу. Ангажираше се непрекъснато с решения, съответно пък генерираше свръхочаквания и те го помитаха, и идваше следващият и така нататък. А мисля, че голямата магия на управлението е всъщност да не управляваш, а да раздаваш надолу - да помагаш на цветята да цъфтят, но да раздаваш надолу отговорност. И аз съм се опитал, предлагайки заедно с моите съветници, цялата философия на града, начина, по който функционира, навсякъде да вкараме такива правила - разтоварване от взимане на решения. Тоест ние правим рамката, решенията взимат други. И общината да се грижи само за това, което може да свърши добре, наистина което й е работата.

- Има много неща, които трябва да се направят, за да се изкара това, което се случва в момента - нощния живот, културният живот в София, навън. Необходимо е да се определи централен билетен информационен център. И той може да се клонира. Смятаме да задължим всички компании, които рекламират, когато купят билбордове, особено в централната част, една седмица месечно да рекламират безплатно културни събития. Това лесно може да се направи с диктата на съветниците.

- Много по-интересно е дали ние ще можем да освобождаваме примерно от данък смет и данък сгради големи компании, които поддържат културни събития. Да речем културните фестивали. Това е нещо реално, което, ако можем да го извоюваме, ще го правим.

- Дали да обявя жилищен блок от времето на социализма за паметник на културата или не - наистина не е моя работа. Моя работа е да дам възможност на хората, които смятат, че знаят кое трябва да бъде паметник на културата и кое не, някъде да се карат до зори и накрая да вземат информирано решение. По принцип смятам, че градът отвън е наистина това, което са хората отвътре. Тоест всичко това, което виждаме ние, е свързано с това, което ни става в главите и в душите.

- Това, което ми е мечта е много от тия гадните калкани в крайните квартали да ги дадем да ги изрисуват от рисувалното училище. Просто да ги покрият с огромни графики. Гледам от една проста гледна точка - това, което тия бъдещите софиянци виждат най-често. Те като излязат от къщи виждат отсреща другия гнусен гаден блок. Това, което виждаш най-често, трябва да почнеш него да оправяш. Защото ако ти му създадеш чувството за нетърпимост към грозотата отсреща, много е вероятно той сам да натиска след това и да оправи тази в центъра, която не е неговата постоянна гледка.

- Всеки, който подхожда към който и да е пост, особено сега, когато е много модерно да се говори за ляво и дясно, трябва да си отговаря на няколко въпроса. Първият въпрос: собствеността свещена ли е или не е? Личната собственост - кой носи отговорност за нея? Тоест ние даваме ли възможност на хората да изразяват себе си в града, или казваме - не, не изразявайте себе си чрез града. Или търсим някакъв сложен баланс, около чиято граница винаги се караме. Това е едното. Просто много е важно какво може да се направи и какво не. Защото в крайна сметка аз в момента съм се кандидатирал не за главен естет на София, а за кмет. И водя кметска листа. И знам, че всичко това се събира в едно изречение, което се казва изкуството на възможното. Това е да накараш чиновниците да работят по-добре и да дадеш свободата на хората да изразяват себе си.

Стефан Софиянски:

- Всъщност ако човек се замисли за доброто, за любимото място, то винаги трябва да е свързано с едно приятно прекарване. Аз мога да ви кажа за моите две любими места. Дори като се върна във времето, си остава църквата “Света София”. Към нея семейството ми има не само лична история. Това са местата, които при всеки случай, когато сме имали потребност да споделим нещо с Бога или в някакъв ритуал, сме ходили. Второто ми любимо място, където всяка събота и неделя може би над 30 години спортувам, и там вече наистина имам и пряко отношение, това е спортната площадка на Борисовата градина.

- Има много неща, които ме дразнят. Специално за пазара на антиките и на дантелите до храм-паметника Александър Невски - навсякъде по света в централната градска част има някакво такова място. За мен там си има един колорит. Аз минавам много често през това място и виждам как чужденците се задържат много на него. Друг е въпросът дали то може и би трябвало да се естетизира малко повече. Сигурно може, но дали пък няма да се загуби от сегашния колорит - това не мога да кажа, не мога да преценя. Ще ви кажа обаче какво сме направили на това място и вие ще го видите от следващата година. Засадихме на два пъти около сто японски вишневи дръвчета, тази година напролет, ако някой от вас е обърнал внимание, започнаха да цъфтят първите.

- Мисля, че един градоначалник има право, ако се чувства професионално добре подготвен и мотивиран, да мисли нестандартно. Тоест това нестандартно мислене в известна степен, без да нарушава нормите, да го вкара във визията си за града.

- Според мен, решенията трябва да ги взимат хора, които са специалисти. Аз не мога да взимам решения за визуалното, защото съм икономист. И тук ще споделя едно общо виждане - отново е дошло времето в София да се върне институцията “главен художник”.

- Каква е функцията на общината? Тя не може да се нагърби да реши всяко нещо. Когато се изгради една концепция, ти даваш рамката и оттам нататък много важно е да съумееш да разпределиш разработването и изпълнението на тази концепция между хората, които са компетентни. И при всички случаи това трябва да са много хора.

- Ще ви отговоря веднага на въпроса за историята на символа на София, а и на всички чешми ... И тук въпросът е и на художествена стойност, разбира се, която не трябва да бъде под някакви допустими граници. Въпросът е и на инициативност. С изключение на тази статуя, която е финансирана от метрополитена, всички други, абсолютно всички други, като почнете от площад “Славейков”, като минете през последната, която открихме, са спонсорирани от различни фирми. Дошли са при нас като предложения, без да се търси финансиране и след като са преценили специалистите, че те отговарят на определени художествени изисквания, тогава им е разрешено да бъдат поставени. Нека да не правим инициатива само когато не харесваме нещо. Нека да направим инициативи и да предложим нещо, което харесваме. Дори и ние да сме автори на него. И оттам нататък да оставим обществото и съответните административни структури да преценят дали то отговаря на художествените критерии или не.

- Аз лично харесвам тази скулптура. Като мина оттам, ми носи настроение. Аз мога да съдя по моята кореспонденция - това ми е на мен обективният критерий. Получавам редовно писма и чета писмата. Това е въпрос наистина на едно възприятие. Има и гражданска инициатива, която вие все забравяте. Всеки път забравяте, че някой е мислил, творил, търсил е и го е предложил. Това все го пропускате. Какво ми предложихте вие на това място? Вие сте гражданска инициатива дотолкова, доколкото да кажете: не ми харесва.

- Ние искаме да оформим два естествени културни центъра. Единият е театър “София”, малък градски театър “Зад канала” и театър “Сфумато. Другият е пространството на бившия мавзолей и Народния театър. Това, което ми се иска като дългосрочна стратегия, е да изнесем летния културен живот на града на това място. В тази атмосфера безспорно място има и едно лек тип заведение, където можеш да седнеш. Има още безспорен факт, който мисля, че е обективен: там винаги е пълно с хора. Какво по-добро от това около Народния ти театър винаги да бъде пълно с хора. Какво по-добро? Значи така е осмислено това пространство, че не притичваме оттам, а сме го направили естествено място за срещи. За мен това е критерият дали сме успели да осмислим това място.

- За спомен от София бих снимал Халите, Банята, особено сега, като възстановим майоликата, бих снимал банския площад, който ще го видите само след една седмица. Бих снимал Двореца - изключително хубава сграда, която също до известна степен се възстанови, бих снимал Народното събрание, Цар Освободител, Александър Невски, Света София. Не бих снимал Младост и Люлин.

- Истината е, че в рекламата няма ред. Тука си е изцяло наша вината. Има едно пренасищане. Независимо че от година и половина имаме схема с лимитиран брой билбордове, с определен режим на поставянето, на ползването им, за съжаление тя не минава през съответните органи, за да бъде окончателно направена. По отношение на транспарантите, тук си е моя лична вината, направо ви казвам, моя лична е вината. Аз нямам решение в момента на този въпрос.

- Мечтата на всеки кмет и може би на всеки човек е да види града така, както той си го представя. За съжаление, това е невъзможно. Аз винаги съм казвал едно нещо - понеже си обичам града - че бих искал, ако мога, така, да помогна един ден градът, да го направя такъв, какъвто изглежда, като застанеш на, да кажем, като го гледаш от Копитото или от “Света Петка” манастира, към Банкя, ако някой е ходил, там има такъв разкошен поглед към София. Отдалеч всички тези проблеми някак си се загубват и ти остава красотата. Ако можем това да го осъществим един ден, мисля, че ще сме успели всички много.

Дискусия:

Тодор Булев: Изцяло подкрепям задачите, които си поставя Визуалният семинар. Считам, че първият етап на търсене, на констатациите, на острите бележки, на тези срещи на образи и на поставяне на проблемите, които възникват в средата в момента, на практика е изпълнен. За мен остава открит въпроса по какъв начин Визуалният семинар ще успее от нивото на констатацията да направи конкретни предложения за изграждането на определена политика по отношение на визуалната среда. Привличането и на други специалисти трябва да се превърне в основен момент в по-нататъшните действия. Защото за добро или за зло точно тези инженери, урбанисти, архитекти, социолози, които се занимават с градска социология, са хората, които постоянно се сблъскват с проблемите на управление на града, които са прекалено сложни, за да бъдат изчерпани в една предизборна среща с един кандидат или със серия кандидат-кметове. Между другото, имаше един период, когато в урбанистичните екипи привличаха на работа не само художници, а и поети. За да могат да формулират поетическата душа на града и да я отразят по някакъв начин в своите решения. И хубаво, че имаше такъв период. Лошото е, че ние го позабравихме.

Александър Кьосев: Моето мнение е, че проблемите на визуалната среда трябва да бъдат решавани в сложни демократични отношения. От една страна, има кметство, община и експерти на кметството и общината. От друга страна, има разнообразни граждански организации, всяка от които има конкретна експертиза. Идеалният случай е между тях да има хоризонтални връзки, те да правят някакви неща заедно. От трета страна, има отделни граждани, на които ама наистина им е писнало от някакви конкретни визуални проблеми - те на кого да се оплачат. И как да преведат своето конкретно и понякога махленско оплакване на един по-теоретичен, по-политически, по-въздействащ език. В идеалния вариант за мен лично визуалните проблеми, бих казал, се решават в този триъгълник - кметство и експерти на кметството, граждански организации, които са свързани помежду си, нещо, да речем, консорциум или някакъв вид такава по-рехава връзка, и отделни граждани, които имат своите конкретни визуални проблеми.

Антоанета Цонева: Аз съм омбудсман на столична община. Абсолютно съм съгласна, че трябва да намерим някакъв механизъм да включим гражданите в начина на взимане на решения по отношение на визуалната среда. А факт е, че София се нуждае от много ясни регламенти. В рамките на своя мандат настоявах за приемането на подзаконов нормативен акт от общинския съвет, актуален към настоящата конюнктура и национално законодателство - именно свързан с рекламата и рекламната дейност. Това не се случваше, въпреки добрите намерения на администрацията или пък на общинския съвет. Политическите групи не намериха достатъчно воля да го направят. За да ускорим динамиката на взимането на решения, такива, каквито смятаме, че са полезни за нас, предлагам следната формула: когато виждаме, че липсва регламент и има вакуум, който ражда тази визуална среда, която изключително много дразни с агресията и цинизма, отчитани ежедневно, формираме визия, разписваме я, по формулата по която бюрокрацията е свикнала да работи. И започваме да обсъждаме. В момента такъв дебат не се е случва. Професионалните общности стоят отстрани и фиксират проблема. Трябва да прибавим качество към състоянието и да предлагаме решения. За да можем да накараме администрацията да действа. Ако в София имаше пет проекта за наредба за рекламната дейност, аз се обзалагам, че вече щяхме да имаме действаща наредба и нямаше да имаме това като даденост в София. Тоест трябва да минем на нивото на прагматиката и на технологията на правенето на решения.

Яра Бубнова: Аз с голямо желание и нетърпение тук се намесвам, защото едната от идеите на Визуалния семинар беше да предложим на софийската община, както и на другите общини в страната да организират и да основат функцията на визуален омбудсман. Очевидно на нас би ни се искало да има някак си артикулирано представяне на мнението на жителите пред политиците. Предлагаме на столичната община като първа да инициира формата на визуален омбудсман и да намери начин този човек да събира информацията за естетическо-визуално недоволство и визуални нередности.

Ивайло Дичев: Не знам дали ви направи впечатление, че доста се разминахме с повечето кандидати. Да не кажа с всички. Ние говорехме на различни езици. В кулоарите единият участник подхвърли, че толкова големи безобразия се вършат в общината, че някой да седне да повдига въпроса за естетиката - кое е красиво и кое не - просто ще го помислят за луд. Значи нещата са много далече от това, за което говорим. Второ - езикът на тези кандидати, може би езикът на местната власт е такъв, е изключително конкретен. Дали това е специфика изобщо на уреждане на някакво място, дали местната власт така говори по принцип, не знам. Ние се опитваме да извадим някакви общи принципи насреща, а ни се говори за някакви отделни неща - такова едно усещане имам. Аз съм от тези опоненти на Александър Кьосев, които твърдят, че естетиката на града и изобщо външният вид на един град не е въпрос на демокрация, а обратно - това, което става в момента със София, е именно резултат на едно самоуправство. Аз лично мисля, че един град не може да се устройва по демократичен начин. Ако искаме да имаме идея за град, някаква цялост, някакъв ред, в случая визуален, но и изобщо ред, трябва да има далеч по-голяма строгост и трябва да има някакво затягане.

Лъчезар Бояджиев: На мен ми се струва, че затягането може би трудно ще се постигне. Но съм убеден, че фактът, че кандидатите за кметове се отнесоха сериозно към тази дискусия, потвърждава, че дискусията има и друга функция - да внедри в съзнанието на политиците, че те са отговорни, че трябва да се чувстват отговорни пред своите избиратели и за тази страна от живота на града. От друга страна, съм убеден, че подобен вид дискусии и обсъждания, такова едно притискане, малко или повече на кметовете, което за пръв път се случва, ще доведе не толкова до ограничителни режими, които все едно е трудно да бъдат постигнати, а ще доведе до простия факт, че на някой, който си поставя своя билборд с неприлично изображение на жена, ще му стане неудобно да го поставя.

Мила Минева: Имам усещането, че нямам време. Просто нямам време да изчакам на някакви хора да им стане неудобно. Искрено си го признавам. Страхувам се, че ако чакам още малко, на мен ще започне да ми става неудобно, че не ходя по монокини по улиците. Затова и мисля, че е много важно наистина да има затягане на правилата, на ситуацията. Това, което този дебат може да направи, е да покаже, че има някакъв проблем във визията. Само че това е пределно очевидно и в продължение на 13 години нищо не се случва. И аз започвам да се питам защо? Ами защото някакви професионални общности или гилдии, някакви хора, които се занимават по някакъв начин с тази визуална среда, не са провели дебата помежду си. В този смисъл аз бих предложила следващият дебат да бъде наистина такъв гилдиен дебат, на който да присъстват много и различни хора, свързани с реклама, свързани с изкуство по най-различни начини и дайте да се разберем.

Явор Гърдев: Аз мисля, че трябва да кажем тук нещо много важно. Струва ми се, че когато говорим по този начин за въвеждане на правила и когато се опитваме да въведем регламенти в среда, която преди десетина години избяга от регламентите си, ние всъщност винаги трябва да държим сметка и никога не трябва да забравяме това нещо, че реално ако погледнем каква е социалната среда, хората, които искат такава регулация, ще се окажат малцинство. Значи тук има нещо такова - ние винаги изхождаме от желанието си да бъдем по-европейски, по-културни, по-цивилизовани, по-регламентирани, така да кажем, ние винаги оперираме в една среда, в която сме нещастното малцинство рационално възпитани хора. Тоест социалната среда иска нещо друго - тя сама си го иска и тя сама си го взема. В този смисъл един частично саниран блок в краен квартал или някакво пране, което виси тук или там, е някаква непосредствена проява на живота, която обаче заедно с това е негова автентична проява. И тук следва да се запитаме имаме ли право да правим това налагаме нашия естетически снобизъм върху една среда, която по никакъв начин не показва някакво особено желание да се променя? Мисля, че е малко недалновидно да очакваме от кандидатите за кмет, както и от която и да било друга власт, изведнъж започнат да въвеждат правила. Защото така те самите биха руинирали основите на своя демократичен избор. Абсолютно съм сигурен, че е безперспективно да изискваме от кандидат-кметовете строга визуална политика. Защото това е неадекватно на естествените политически и социални процеси. Бавната и постепенна нормализация всъщност е нещо може би доста по-чаровно от рязкото налагане на правила. Защото вие знаете, че една такава среда, когато бъде отрязана от истинските си извори на живеене, тогава тя става много скучна.

Александър Кьосев: Аз се надявам, че в бъдещите дискусии, които Визуалният семинар ще организира, вие ще бъдете отново участници и тогава ще има поне няколко различни социални групи, включително ще дойде и самият народ, автентично да каже мнението си.

 


Форумът Визуална култура е публичен форум за дискусии на актуални въпроси, свързани с програмата на Визуален семинар. В него участват специални гости (интелектуалци, академици, художници, журналисти). Цел на Форум Визуална култура е да информира и ангажира медиите и публиката.

Посетете ни

  • бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф), 1504, София , България
    Работно време: вторник – събота, 15.00 – 19.00 и по уговорка
    Намерете ни на картата

Свържете се с нас

  • 00359 2 8466261
    Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
    Абонирайте се за Ютюб канала ни
    Присъединете се към нас
    Последвайте ни
    Абонирайте се за RSS емисиите ни

Нюзлетър

Ние използваме Mailchimp за да комуникираме с нашата аудитория.


Като се абонирате, вие приемате, че вашите данни ще бъдат процесирани в Мейлчимп.

Повече за практиките на Мейлчимп по отношение на поверителността прочетете тук.

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.