ICA-Sofia Gallery
34, Vasil Levski Blvd Sofia, Bulgaria, CO 1504

Виждате ли София?

ИСИ-София

Дискусия: Виждате ли София? 2003 ИСИ-София

Публична дискусия 3 юли 2003,
Софийска градска художествена галерия
Модератор Александър Кьосев

Дали трябва да разглеждаме този град само от негативна гледна точка, трябва ли да поддържаме единствено шаблона на обругаване на София? Може би трябва не само “да критикуваме”, не само “да се борим” за някаква своя идеална или носталгична, чиста и пречиста София. Може би също трябва и да възпитаме очите си за видимите и невидимите чарове на този град, за възхитителното му, шарено развитие, за красотата на неговия хаос.

Александър Кьосев (културолог): Все повече визуалната среда на един град е решаваща жизнена среда. Тя въздейства на неговите граждани - въздейства на всички нас, въздейства особено силно на нашите деца. Можем ли в този все повече интерактивен свят да останем пасивни по отношение на това въздействие и ако искаме да бъдем активни как можем да бъдем. Какво да направим с един град в преход, който ни засипва с разнообразни послания? Имат ли те общ знаменател? Можем ли да се ориентираме сред тях? Имаме ли визуална грамотност за тяхното разчитане?

Веднага обаче възниква контра-въпрос: кой има право да се намесва, как и докъде са границите на намесата? Говорим за “екология на визуалната среда”, но тази метафора твърде лесно граничи с една недемократична цензура, с морализаторство, с мрънкане, с мърморене за това колко е грозен този град и т. н. Как да различим едното от другото?

И не на последно място, тук, на първата дискусия на “Визуален семинар”, са се събрали две категории хора: аз наричам на шега първите “безсловесни”, а другите - “без-образни”. Има философи, литератори, историци, журналисти и най-различни хора главно от университета, които много добре могат да говорят, но те малко разбират кодовете на новата визуална култура. И има художници и специалисти по визуална среда, които разбират страшно много от тези неща, но те пък не чак толкова добре говорят. Как да свържем, как да дадем на късо словесните и визуалните кодове - това е един от проблемите, които много силно ни занимават.

Лъчезар Бояджиев (художник): Това, което ще Ви покажа е визуален дневник на разходки и размисли из София - някакви неща наблюдавани, някакви неща доизмислени. Аз съм убеден, че най-ниският общ визуален знаменател на София трябва да се търси по махалите, а не в големите отворени градски пространства. От друга страна съм сигурен, че има голяма разлика между това просто да гледаш града, като че ли някак си пасивно да го регистрираш пред очите си и да виждаш града. Логиката на това, което Ви показвам е базирана на намирането на визуални нередности. И най-ниският общ визуален знаменател на София е в това, че всеки може да закачи всичко визуално и комуникативно, където и да е из града.

Ето например в “махала”, условно казано - това е “Младост” 1 А, на мястото, на което сега е блестящата корпоративна централа на “Мобиком” имаше преди години един супермаркет и в това “впиване” между два вида реалности - корпоративна и махленска, намирам общия визуален знаменател на София. “Впиването” става на много нива, по много начини, с много показатели, на много места.

В махалите това “впиване” на корпорациите става по много драстичен начин. Те тутакси се превръщат в център на живота на даден квартал, както визуално винаги са много по-лъскави, бляскави, с рефлектиращи фасадни повърхности, което ясно показва, че тези същите квартали до момента, в който се появи да кажем “Макдоналдс” не са имали свой център. Но въпросът е дали този център, който предлага “Макдоналдс” е действително някакъв обществен център за тази общност от хора или не е. Визуално при всички случаи е.

По нататък са някои предложения какво да се прави с тази градска среда. Аз мисля, че трябва да се отдава решително много голямо внимание на това, което се случва по махалите и нещо от махалите да се просмуква в големите градски пространства, а не обратното. След като никой така и не намери за необходимо да реконструира и запази паметника до НДК, защо тогава той да не се превърне в някаква жилищна площ? Другият вариант е как да се направят новите ж.к. в София малко по-красиви. Ето например едно от моите предложения е следното - жк “Бийтълс 1А”, при което блоковете в този ж.к. са подредени като буквите от прочутата песен на “Бийтълс”. Мисля, че махалата ще стане по-смислена. Просто въпрос на строеж, на реклама, ще се явят някакви хора, които биха могли да си купят апартаменти там.

Лило Попов (архитект): Въпросът, който тази дискусия поставя като основен - за мен е за визуалната идентичност на София. През последните 10-15 години навлязоха много нови видове сгради, като започнем от първите малки тенекиени магазинчета (всички с решетки - една решетъчна тенекиена субархитектура); на другия полюс лъскавите гранитогресни банки. Наред с тези храмове на капитала се появиха и истинските храмове, много черкви, главно в София. Самото градско пространство се интензифицира - там където преди време имаше едно кафене и три магазина сега може да има петнайсет кафенета и двайсет магазина. В същото време обаче не съм убеден, че то се демократизира. Ако демократическият идеал е идеалът на нашето време, който трябва да намери отражение в градската среда, то би трябвало и градският партер, това, което е най-достъпно за човека - и визуално, и тактилно, би да бъде отворен, достъпен, а в същото време ние виждаме, че като че ли, примерно в центъра на София, тази достъпност намаля. На мястото на културни центрове, на книжарници, на кафенета дойдоха банки, луксозни клубове. Изведнъж този партер стана по-недемократичен, по-затворен, по-недостъпен.

Тревожният въпрос и парадокс е, че едно от нещата, които придава определена идентичност на София - нейното историческо наследство, което я приобщава към Европа- архитектурата от началото на 20-ти век е подложена на престъпно унищожение като по този начин парадоксът е, че тези нови интереси навлизат в тази среда именно заради качествата, които историческото наследство, културното напластяване й придава. Затова капиталът, бизнесът се интересува точно от тази среда. Настанявайки се там той реже клона, на който седи, унищожавайки това, което, да говорим с грубите понятия на пазарната икономика, повишава цените на терена.

И въпросът, с който ще завърша - трябва ли и може ли да има специфична, особена софийска архитектура? Може би ако има някакъв особен софийски стил на живот. Арх. Христо Генчев твърди например, че това трябва да бъде спорта, имайки предвид близостта на Витоша и особения южняшки начин на общуване на софиянци. Навярно има и други параметри в стила на живот, но това е въпросът, който според мен вълнува архитектите - каква трябва да бъде съвременната софийска архитектура, трябва ли да бъде особено уникална и по този начин да допринася за софийската визуална идентичност.

Димитър Стойчев (мениджър по рекламата): За мен държавата България е място, което болезнено се нуждае от правене на неща, включително и всичко това, което вие показвате визуално, то също има нужда от правене и ако има нужда от говорене, то това говорене има нужда да се случи на нужното за това място. Ако ние сега с вас водим тази дискусия, аз бих предпочел да я водим в Общинския съвет. Да сте чули да има дискусия за градското пространство на София? Да сте чули софийските вестници да я обсъждат, да публикуват планове, да публикуват състезателни оферти, архитектурни идеи, концепции, да обсъждат с гражданството това нещо? Не, не сте чули, нали? Ние, когато правим бизнес, се допитваме до нашите консуматори. По същия начин ако искате да направим нещо за градската среда то трябва да бъде просто по-правилно насочено според мен. Трябва да бъде ориентирано към тези, които я рушат, към тези, които им помагат и към тези, които просто са небрежни към нея или към тези, които са много полезни за нея. Рекламата в градската среда е нещо, което го виждате във всички столици в света, в някои повече, в други по-малко. Аз я намирам за безкрайно красива. Да, има случаи, в които е нелепа, има случаи, в които не е добре изпълнена, но те са чисто творчески решения на момента, това са екзекутивни решения, така че аз не виждам полемика в рекламата и в градската среда. Да се наложи култура върху бизнеса, култура на градско поведение, това не е проблем - той я носи със себе си.

Ние работим в една изцяло нова среда, в която всеки иска да се състезава за своето съществувание и трябва да се състезава, и това е част от неговото състезание. Институцията е тази, която ще канализира това, а институцията в момента е фундаментално развалена. Тя не е комуникативна, тя не разговаря, тя не обсъжда, тя не създава градско пространство и не създава градска общественост, с която това респективно да бъде обсъждано. Така че, не е виждам бизнеса и рекламата като агенти във вашата дискусия. Можете да поискате каквото пожелаете от бизнеса, можете да го регулирате, той ще ви последва моментално. Това не е проблем. Ние трябва да се обърнем към собствената си среда и към собствения си начин на социален живот в тази градска общност, за да разберем за какво става дума. Бизнесът не е чак толкова аморален. Само така изглежда на пръв поглед.

Кирил Прашков (художник): Оставам с известно съмнение спрямо последното изказване на господин Стойчев за бездействащата институция, която фактически не канализира бизнеса, в дадения случай рекламата, според нашите желания. Доколкото разбирам, това означава, че ако институцията продължи да бездейства, което е много вероятно, същото това развитие, което имаме в момента, ще се движи безкрайно. Това в известен смисъл много ме смущава, защото моето усещане, когато вървя през града е, че рекламата надделява в него. В един момент градът просто изчезва и се оказва неадекватен на тази реклама, която го е заляла отгоре.

Нещото, което специално в това как се прави реклама на български продукти, много ме е плашило, е, когато човек се срещне с производителя да чуе термина (термин го наричам) “Искам да е пo така” и разнищването на ето това “пo така” ми се вижда също много важен момент.

Има една друга беля за художниците в работата с рекламата. Това е, че съвсем естествено всичко това се извършва с машината компютър, а машината компютър има това качество да внушава на този, който пипа бутоните, че може да направи страшно много неща и да вземе сам решение, и да отмести страшно много хора и мнения по пътя и да реши нещата сам по един достатъчно тривиален компютърджийски начин. Това, което на мен ми прави впечатление специално с рекламирането на български стоки е наистина удивителна агресивност и удивителна фигуративност. По някакъв начин фигуративността е превърната в една такава агресия, което ме вкарва в задънена улица да се чудя трябва ли да има един категоричен отказ от тази фигуративност, за да намалее поне малко и агресията, която споменавам. Лошото в това положение е, че рисковете, които се случват в рекламата, а ми се струва, че рискът е може би най-хубавото нещо в нея, че те за съжаление са главно срещу добрия тон. Не знам кой трябва да го определя, но във всеки случай рискуването е винаги в тази една и съща област.

Яра Бубнова (куратор): На мен като на обикновен зрител ми се струва, че София престава да бъде град на хора, които живеят в него сега, особено с оглед на рекламата. Рекламата, особено градската реклама, предлага един мечтан образ на идеалното съществуване. Това е логиката, в която рекламата комуникира с нас всеки ден. Тя не вярва, че ние сме в състояние да употребяваме нещата заради тяхното качество. Тя по някакъв начин апелира към нас, както и така наречената съвременна архитектура, а аз смятам, че тя все още е по логиката на конструкцията при протоархитектурата. Всичко това ни обещава някакво невероятно, феерично, потресаващо, блажено съществуване, не просто да живеем с някакви хубави предмети и с някакви удобни неща и да сме нормални потребители сред нормални потребители. Не е ли това някакъв вид спомен за щастливото бъдеще на комунистическото общество, което никога не е било постигано, но винаги е съществувало някъде отпред? За мен езикът на българската реклама е свързан с езика на тоталитарния лозунг.

Мила Минева (социолог): Аз имам един въпрос към архитектите и към всички, които са тук в залата - как бихте реагирали на обявяването на “Младост” или поне на един панелен блок за културно наследство?

Понеже всички нападат рекламата, има реклами, които ме карат да се усмихна и не мога да разбера, защо трябва да казваме, че всички реклами в куп не са хубави. По-скоро проблемът е друг. Какво ми харесва в рекламата? Харесва ми това, че рекламите са много различни, че те отправят множество послания и ако говорим за хората, които живеят в този град - ами в този град живеят много различни хора. Някои от тях просто говорят на различни езици. Визията показа, че тези хора са безкрайно различни един от друг и в този смисъл те направиха града много интересен, много шарен, много разнообразен.

Жюстин Томпс: Аз съм представител и на бизнеса, и на медиите. и аз не знам защо се нахвърлиха всички върху рекламите. В много малко градове може да се види такова разнообразие на едно място. Всичко това е в резултат на факта, че не сме пасивни, в смисъл, че дори тези малки табелки на ключари и на какво ли не показва, че хората правят неща.

Олег Мавромати (художник): Проблемът на София и на България е, че всеки се занимава с това, което не му е работа. Това е много страшно. Когато отсъстват истински специалисти, когато архитектът си играе на архитект, когато не може адекватно да реагира на ситуацията, значи е непрофесионален. Съвременният художник играе разни игри - това влиза в стратегията на съвременното изкуство. Но тъй като дискусията се занимава с пробиване на гнойници, иска да определи вектора на движение и т.н., то игрите на художниците започват да изглеждат зловещо. Защото и те се занимават не със собствената си работа.

Марго Аврамова (студент по социология): За мен досега от произтеклата дискусия не се очертават никакви послания към управляващите. Не беше засегнат “най-ниският етаж” на рекламата. Мисля, че на това ниво нещата са взели да се регулират постепенно. Аз лично съм привърженик на това нещата да се случват от само себе си.

Ивайло Дичев (културолог): Оставяме нещата да текат така както си текат и какво става? Ето какво става - ние живеем в някакво пространство без да имаме чувството, че сме някъде. Ние ходим на места, които са сходни. Всичките са наситени с едни и същи знаци. Тази тенденция ни води към нещо такова - навсякъде ще има “Макдоналдс”, навсякъде ще има реклама, навсякъде ще има малко параклиси, малко от комунизма, малко панелни блокове. Всичко ще бъде навсякъде и ние ще живеем в едно никъде непрекъснато.

Любен Костов (художник): Бих се запитал свободомислещи ли сме или сме обременени. В близкото минало имаше художествени съвети във всеки град и през тях минаваха всички проекти по рекламата на градската среда. Навсякъде по света всичко е затрупано от реклама, която се диктува от капитала. Просто според мен е безсмислено човек да си мисли, че този процес би могъл да се контролира по някакъв начин.

Венцислав Занков (художник): Според мен версията на господин Дичев, че всичко ще стане еднакво, просто не може да се осъществи, защото има степени на интереси, има различни етажи. По различните етажи се разпределят съответно по различен начин интересите и парите. Т.е., доколко ние смятаме, че можем да се намесваме като някакви граждани при положение, че съществуват яки икономически интереси, просто си губим времето да разсъждаваме. Ние си играем ролята на някакво гражданство, което по някакъв начин си има своя глас, който макар и нечут все пак…

Глас от залата: Аз съм студентка по антропология. Според мен намесата е задължителна, защото ненамесата е равна на упадък.

Глас от залата: Аз искам да кажа, че пространството, което една общност обитава, до голяма степен е отражение на манталитета на тази общност. И ако хората не отделят различни пространства и не ги уважават - примерно пространството на политическата власт или пространството за артистични изяви, може би трябва да се запитаме доколко градското население на София действително е градско.

Александър Кьосев: Тази дискусия е проверка на гласовете и трябва да признаем, че засега гласовете са не особено стройни. Но това не пречи ние да продължим. Аз съм от хората, които смятат, че трябва да се намесваме и ще се опитаме да се намесим при цялата трудност и деликатност на тази намеса. И съм по-скоро оптимист като Димитър Стойчев, който каза, че българският бизнес може да се култивира. Може би няма да се култивира така лесно, но по принцип това става с дебати, това става с дискусии, макар че понякога те носят и демократическия хаос в себе си.


Форумът Визуална култура е публичен форум за дискусии на актуални въпроси, свързани с програмата на Визуален семинар. В него участват специални гости (интелектуалци, академици, художници, журналисти). Цел на Форум Визуална култура е да информира и ангажира медиите и публиката.

Посетете ни

  • бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф), 1504, София , България
    Работно време: вторник – събота, 15.00 – 19.00 и по уговорка
    Намерете ни на картата

Свържете се с нас

  • 00359 2 8466261
    Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
    Абонирайте се за Ютюб канала ни
    Присъединете се към нас
    Последвайте ни
    Абонирайте се за RSS емисиите ни

Нюзлетър

Ние използваме Mailchimp за да комуникираме с нашата аудитория.


Като се абонирате, вие приемате, че вашите данни ще бъдат процесирани в Мейлчимп.

Повече за практиките на Мейлчимп по отношение на поверителността прочетете тук.

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.