ICA-Sofia Gallery
34, Vasil Levski Blvd Sofia, Bulgaria, CO 1504

Образи на града, образи на капитала

ИСИ-София

Дискусия: Образи на града, образи на капитала 2004 ИСИ-София

Публична дискусия 20 май 2004, Софийска градска художествена галерия

Модератор Боян Манчев


Капиталът и градът

 

В известната игра Monopoly целта е да умножиш парите си, за да си купиш уличка, после добър квартал, който да почнеш да застрояваш.  Върхът на успеха е да го застроиш само с хотели,  защото всеки, който минава през твоя хотел, ще ти плаща солидни суми.

София все повече заприличва на тази игра: от 11 броят на хотелите, построени главно в центъра за последните 15 години, достигна до 144, към тях трябва да се прибавят и множащи се други сгради, произвеждащи всекидневно солидни суми: бизнес-центрове, казина, игрални домове, бингозали, бензиностанции. Почти физически може да се усети как живият, инициативен частен капитал надушва празните места в града и строи.  Понякога строи, както се казва, национално-отговорно, с мисъл за функцията на сградата, за вписването й в града и в неговата атмосфера. Друг път е просто безогледен: яде площи, смила паметници на културата и помита стари къщички, за да сложи там своите машини за пари, сгради-ротативки. Трети път строи неща, от които ти секва дъхът  - с кулички и ретро-орнаменти, замъко-подобни творения, заслужаващи  името “фантазмите на парвенюто”.

Разликата от играта е в това, че в града все пак живеят реални хора. И в това, че новите строежи, искаме или не, са нещо дълготрайно и определящо цялостния урбанистичен облик и градски начин на живот  – нещо, което, за съжаление, не може да бъде пометено с един замах и прибрано в кутията – както пластмасовите къщички и хотели от играта.

Кой определя от колко хотела, от колко бизнес-центъра има нужда София? Пазарното търсене? То все още е твърде хипотетично, заетостта в настоящите хотели се движи около 40%. Тогава какво ще правим, ако  очакваните  cash mashines не проработят?  И  “новите стъклени перли на София”, както ги нарече един вестник наскоро, внезапно се превърнат в празни, фалирали гробници в центъра на София?    Дали ще успеем тогава  пак да ги населим с амбулантна търговия, multiplex-и, фестивали на парче, както направихме с монстера, наречен НДК?

Разбира се, проблемът не е само урбанистичен и финансов, а и естетически. Много от въпросните сгради се намесват безцеремонно в профила на София. Те “звучат” като странни дизайнерски цитати, дошли  от твърде индивидуалната фантазия /или от детските мечти/  на един или друг бизнесмен – мечти за това какво значи сграда, излъчваща лукс, богатство и власт. Както собствената им архитектурна естетика, така и вписването им в наличната градска среда, е доста проблематично.

Кой знае защо тези фантазии и вдъхновения се фиксирани около т.нар. престижните квартали и около три главни архитектурни обекта на желанието: техно-луксозния офис, гранд-хотела с огледални стъкла и казината в стил Las Vegas. Очевидно, това са начините, по които богатството в България желае да се види и да създаде публичен образ за себе си.  Общото между тях е странната игра между стъкло и непрозрачност, между претенцията за лекота, новост, функционалност и модерност и тъмните, огледални стъкла, които ги запечатват за окото.

Нека да кажем ясно - позицията на Визуалния семинар  не е насочена срещу парите и капитала, нито срещу способността им да обновяват града /кой, ако не инициативните, мислещи и богати хора би могъл да  обнови стареещата и обедняваща пост-социалистическа София? Ние ще ви покажем и позитивни примери за сътрудничество между капитал и урбанистично мислене/.

Твърдим обаче, че градът е не само пазарна, но и гражданска среда – той не е само място за игрите на капитала, а и дом, където много хора взаимно напасват, договарят, смесват и установяват своите форми на живот. Затова ще повторим – визуалната среда е жизнена среда. И гражданите имат правото да очакват, че техните представители /кметството, общинският съвет, омбудсманът/ ще защитават и ще регулират условията на живот в тази среда. За възможните регулации е въпросът в тази дискусия.

 

Александър Кьосев

 

Извадки от дискусията

 

Диана Попова (изкуствовед): Всъщност всичко започна от очевидното: от това, че в София през последните няколко години се появиха много сгради с внушителни размери, създадени по частна инициатива и с частни капитали. Тоест може да се каже, че тези сгради съставляват вече трайния образ на капитала в софийската градска среда. За мен, като човек, който професионално се занимава с образи, беше някак естествено да се опитам да анализирам този нов образ на капитала, да открия основните му характеристики, да схвана основните му внушения и да се опитам да видя някакви тенденции на развитие, доколкото въобще има такива. В тази посока тръгнах отново от очевидното, а то е, че в по-голямата си част фасадите на тези сгради се състоят от стъкло. Стъклото още на първо четене, както се казва, говори за прозрачност, откритост, то е прозорец към света, то отправя послание от типа: “Ето вижте, всичко е пред вас, нямам какво да крия, всичко е честно и почтено”. Ситуацията обаче коренно се променя, когато стъклото е огледално – а при повечето от тези нови сгради стъклата са именно огледални. Огледалното стъкло вече не открива, а скрива. То поставя зрителя, т.е. в нашия случай минувача, в неравностойна спрямо сградата позиция, настройва го някак си подозрително – че зад тези огледални стъкла се върши нещо тайно, скрито, нещо, което не е за неговите очи и което ако не е непочтено, то най-малкото е съмнително. Ето тук за мен се яви едно от първите важни противоречия в образа на капитала.

Тези сгради сякаш не се опитват да съществуват сами по себе си, а се реализират предимно чрез отразяване на околната им среда, на околните им сгради. (Особено интересно е, когато още няма какво да отразяват, както е по трасето над метрото.) Този ефект бих определила като дематериализация на архитектурата. А тази дематериализация влиза в много интересни отношения с функцията на всяка от тези сгради и съответно с институцията, която се помещава в нея. Защото, ако си представим например класическа сграда на банка, тя въобще не се стреми да се дематериализира. Напротив, с целия си вид, с внушителните си размери, с ясната си структура, с тежката украса, включително с материалите, от които е изградена, тя се опитва да ни внуши усещане за тежест, стабилност, сигурност, надеждност, дълготрайност, даже дълговечност, бих казала. И това са качества, които сградата прехвърля върху помещаващата се в нея институция и нейните капитали. Докато новите сгради на банки отправят точно противоположните внушения. Цялата им стъклария говори за крехкост, за чупливост, за ефимерност, за краткотрайност. А това според мен са доста обезпокоителни качества, когато става дума банки и за пари. През цялото време, докато мислех за и около тези сгради, ме вълнуваше най-вече въпросът откъде се появяват противоречията в този нов образ на капитала. Искам да разбера механизма, който регулира появата и присъствието на този образ в градската среда. И искам освен това да чуя някакви прогнози за бъдещето на тези сгради.

Боян Манчев (теория на литуратурата): Ще направя едно уточнение: ние сме абсолютно наясно с факта, че без новия капитал София ще бъде един все по-сивеещ и все по-разпадащ се град. Ние не искаме да проповядваме някаква лесна лява критика срещу капитала. Ние искаме по-скоро този капитал да работи за капитала на града, да мислим как този капитал ще работи за културното наследство, за традицията на града, но на първо място за начина на живот на неговите граждани. Именно по тази причина ние предлагаме да опитаме да разберем какви са идеите, които стоят зад новите сгради, които никнат с една зашеметяваща скорост в центъра на София, за да останат там вероятно за дълги години.

Арх. Атанас Панов: В недвижимостите, както се казва, има три най-важни правила: първото е мястото, второто е мястото, третото е мястото. От него зависи цената, на която утре, като реализираш този продукт, можеш да го продадеш. Тоест тук действат съвсем прости икономически закони, а не някакви други.

Гражданите по някакъв начин участват също в този процес. Те също така го управляват и регулират. С други думи, гражданите са тези, които продават мястото, гражданите са тия, които го купуват, за да реализират своя продукт, гражданите са тия, които купуват готовия продукт. Тоест това не става по някаква друга система и по някаква друга сила, която е извън гражданите.

Архитектурата е по някакъв начин отражение на икономическите отношения, на нивото на развитие на икономиката и технологията, на науката и на възгледите на хората за изкуство, за начин на живот. Тоест това не е диктат върху общественото мнение, виждане и така нататък, то не е някакъв цинизъм или изява на някакви супер личностни характеристики на инвеститора, на архитекта или на някой друг, а резултат от това на какво ниво на развитие сме в момента.

Това е една съвременна естетика от много близкото минало – става въпрос за преди 15-20 години, от времето на постмодернизма и т.н. Но е относително съвременна. Основното нещо, от което аз лично като архитект бягам, е клишето, а то е резултат на някаква здрава теория по въпроса как трябва да изглежда архитектурата днес, как трябва да изглежда вчера, как трябва да изглежда утре и т.н. Архитектурата е абсолютно абстрактно изкуство, което може да демонстрира, както казвате, и престиж, и склонност и всичко, просто защото в крайна сметка това е начин на решение на някаква конкретна задача. А това, което говорите за стереотипа, че всичките подозрително си приличат – те не си приличат подозрително, а абсолютно откровено. (смях и ръкопляскания, започва диалог с човек от залата) Аз може би трябваше да кажа, че причината те да си приличат, е в това, че използват едни материали, които са актуални за днешния ден.

Яра Бубнова (изкуствовед): Парите решиха да се демонстрират чрез архитектура в много трайни неща, които, опасявам се, не са чак толкова абстрактни. И именно заради това ние имаме всякакви проблеми и въпроси към архитектурата. Бизнесът вероятно се чувства стабилен и би искал да остави нещо, което ще го рекламира и в бъдеще. Бих искала да кажа на архитект Панов, че проблемът, който ние обсъждаме, това не е проблемът с отделно взета архитектурна конструкция или сграда. Проблемът е София и отделно взетата архитектурна конструкция или сграда. Не качествата на самия строеж, не естетическата форма от отделен пример, а по-скоро какво отношение имат тези сгради към логиката на града, в който ние всички живеем. В тази позиция има промяна и тя е, че парите вече се появяват в градската ситуация. Въпросът е в това, че в тези позитивни процеси в сферата на финансовата структура има една особена ситуация: вероятно много положително би трябвало да се възприема промяната на нормативната страна на строителството в града, която очевидно е била силно контролирана преди 14-ина години и очевидно в момента е тотално либерализирана. Аз имам усещането, че тя е либерализирана до степента, в която не може да бъде контролирана. Нормативната страна на строителството, ограниченията, взаимоотношенията между отделно взетата сграда и общественото пространство на град София, пространството, в което ние консумираме сградата, даже когато не консумираме бизнеса в стените на бизнес-центъра – тези взаимоотношения за мен са най-любопитни. На мен ми е изключително интересно какво мислят по този повод архитектите. Берлин произведе един термин, който се нарича критична реконструкция на градската среда – взаимоотношение между строителството, което не подхожда по определени принципи на атмосферата на града, на характера, на логиката, на функцията на тази градска част, и какво и как може да се направи с нея. Смятате ли вие, че в момента понятието критична реконструкция има отношение към София? Не само строителство, не само запълване на празни терени, не само изграждане на видими за успешния бизнес знаци за неговото съществуване, но и критична реконструкция по отношение на централната част на град София. Центърът не е много голям, разрушаван е и е подлаган на много намеси, и има ли смисъл да се запази в тази своя историческа динамика от 20 век? За съжаление бизнесът е нещо, което е относително динамично – той идва, той си отива, той се променя. Градът София ще остане. Остават хората, поколения от които вече имат претенции към архитектите и архитектурата, която се изгражда в централната част на града и атмосферата на този град. Не мислите ли, че има опасност хората, които живеят в тези малки сгради, пред които израстват големи стъклени дворци на новия бизнес, че те не биха искали толкова лесно да сменят местоживеенето си, само и само защото изведнъж съседният терен се оказва продаден за бизнес?

Арх. Атанас Панов: В това виждам нещо много страшно. Това че наистина има възможност хора, живеещи в тия малки сгради, да пречат на изграждането на съвременния град. Тая романтика, аз лично ви казвам, тотално не я разбирам.

Яра Бубнова: На мен ми се струва, че все пак архитектурата е предназначена за хора...

Арх. Атанас Панов: Държавата е тази, която определя принципно нещата. Тоест такъв регламент и механизъм има, той си действа, има градоустройство, което функционира. И отново ви казвам, че това е едно естествено развитие на нещата. Това е резултат, това не е абстрактна приумица.

Александър Кьосев (културолог): Аз съм развълнуван от това, което чух от арх. Атанас Панов. Благодарих му лично сега в кулоарите и му казах, че едва ли по-чисто и по-ясно можеше да се изрази една нова архитектурна и съвременна логика на мислене, която аз лаконично ще нарека неолиберална. Вие чухте за какво става дума – всичко е естествено. Думата “естествено” се повтори много пъти и основната връзка на думата “естествено” беше думата “пазар”. Пазарът е естествен, той е двигател на всичко, всичко, което се случва, е отговор на пазара, отговор на търсенето и на предлагането, и на динамиката, на активната съвременна сила на съвременния пазар. Разбира се, това е в 99% истина. Въпросът е за онзи 1%, който все още е неясен и за който сме готови да говорим, готови сме да преговаряме. Защото все пак пазарът не е някак си обхватен и в пазара се намесват разни регулатори, едни от тях бяха вече назовани от г-н Панов – т.нар. нормативна уредба. Но дали пазарът се грижи за града? Разбира се, пазарът променя града. Но между променянето, между пазарното нахлуване в града с всички негови позитивни характеристики, има все пак известна разлика между тази експанзия на пазара и грижата за града. За града не се грижи пазарът, грижат се гражданите. И техните представители – общината, общинския съвет, кметовете, председателя на общинския съвет и т.н. В този смисъл на мен ми се иска да спечеля пространство за една друга гледна точка, не за да кажа, че това, което чухме, не е вярно, а за го изпитам, така да се каже, в ония точки, в които е проблематично. Там, където то достига, казано на по-сложен език, до границите на своята валидност.

По отношение на пазара трябва да има някакви регулатори. Точно затова първият ми въпрос към г-н Владимир Кисьов е до каква степен той, като ръководител на Столичния общински съвет, приема тази моя либерална урбанистична философия. Какви са вашите приоритети? Споделяте ли това мислене или не?

Владимир Кисьов (председател на Столичния общински съвет): Това, което каза арх. Панов, се вписва в неолибералното мислене, така, както вие го дефинирахте. Аз не мисля, че това, което се показва на снимките и това което гледаме, се вписва в тази дефиниция. Това е някаква нова свободия в определени моменти, аз така ще се изразя. Аз съм на мнение, че в един градски център, а и не само в него, а и във всички зони и части на града, особено там, където става дума за отреждане на общинска земя за нови постройки в градоустройствен план, би трябвало все пак този неолиберален пазар да има някакви ограничителни условия.

Мисля, че и сега има регулатори, които дават достатъчна възможност за налагане на известни норми на поведение на самия пазар, но сигурно не са достатъчни.

Всяко нещо се гради на дълготрайни взаимоотношения. И законовите разпоредби са тези, които уреждат тези отношения. Второто е визията за бъдещето като елемент от днешната дискусия – за бъдещето развитие на София, което дава основание за утвърждаване на днешните градоустройствени планове и на днешните подробни градоустройствени планове на отделните райони в контекста на визията за бъдещето. Основното нещо все пак, основният елемент са гражданите на столицата. Гражданското общество и неговата активност. Това, че има столичен общински съвет, председател или кмет, ако няма живо гражданско общество, някой път може да се изпадне в хипотези – някой да забравя за част от разпоредбите, някой да не се вписва в това, което на гражданите им се иска. Ние не правим допитване, когато изграждаме, когато вписваме нещо, някакво чуждо тяло в организма на даден квартал, не питаме гражданите – не го макетираме, не го показваме да го пипнат и да кажат – това нещо, като стане голямо, ще го приемеш ли в себе си или ще започнеш да ме критикуваш.

По отношение на градоустройствения план – той не е приет, защото той трябва да се приеме със закон. Законопроектът е внесен в Министерски съвет и се върти между Министерския съвет и Народното събрание.

Арх. Бойко Кадинов: Очевидно сме в състоянието на айсбергите. Тоест виждаме онова, което е над водата, а както знаем, то е само 1/7 или 1/8, а под водната повърхност се крият същностните неща. В този смисъл основните проблеми, които стоят, когато говорим за капитала и града, не са само бизнес сградите в лъскавите опаковки. Със сигурност тук стои основният въпрос: кой е бизнесът, как се легитимира, какво се включва в неговото понятие и, разбира се, какъв е диалогът в този Бермудски двуъгълник, бих казал. Защото третата точка, всъщност третата страна – гражданското общество, го няма. И си мисля, че най-същественият въпрос е общата стратегия за града. Тук считам, че неприемането на един градоустройствен план или дългото му влачене години наред не е резултат само на обстоятелства, а бих казал и на това, че обществото не може да извърви пътя до това да поиска един градоустройствен план, да конструира своята визия. В този смисъл мисля, че София загуби темпо. Няма реален хоризонт, не конструира хоризонти, в които да участва. Нещата се правят на парче – това го виждат всички. Бих нарекъл архитектурата от последните години компенсаторна.

Сигурно е било естествено да изкупим старите автомобили през 90-те години на Западна Европа. Сигурно е естествено да правим демодиран бизнес парк в Младост 4 и да казваме, че това е бъдещето и че това е световната архитектура. Но аз мисля, че ние всъщност купуваме фалирали модели. Част от нашата позиция е да извървим пътя към собствената си идентичност в тази конструкция. Разбира се, тогава и къщите биха изглеждали по друг начин, и бизнесът би изглеждал по друг начин, а не на последно място и жилищните квартали. И изведнъж, само заради претекста, че размишляваме върху алуминия и стъклото, изоставихме извън борда една много важна, смея да кажа, и естествена част от капитала – там, където живеят хората. Считам, че най-важното е да бъде конструирана бъдещата визия за града. Това не е по силите само на един общински съвет, нито само на една архитектурна колегия. И мисля, че форуми като този са значими в стъпките към това. Аз съм споделял със свои колеги и на други срещи: считам, че в София трябва да бъде лансиран един европейски или световен конкурс за бъдещето на този град.

Владимир Кисьов: В София има много дух. Въпросът е да събудим този дух, за който говорим днес, който обсъжда визията на София. Това, което обсъждахме с моите колеги в Общинския съвет и имаме единомислие по този въпрос, е, че ние за много стратегически места трябва да подготвим предварително визията си за развитие, което става с обсъждане. Да предложим това на гражданското общество да обсъжда, да го хареса, да каже – да, това е обектът, който искам да имам, което софиянци искат да имат. Трябва да намерим това общо, което се вписва във виждането на всички граждани, да го макетираме, да му го предложим да го види и тогава го възлагаме на тези, които могат да го изпълнят.

За някои неща задължително трябва да се прави обсъждане. Особено когато става дума за стратегически места, за места, които са общинска собственост – те са собственост на гражданите, и изведнъж решават само 50-60 граждани, каквито са общинските съветници, какво се случва в ядрото на София...

Арх. Васил Вълчев: Има един друг образ на капитала, който според мен е много по-страшен, отколкото тези бизнес сгради, които сте визирали във вашите разсъждения и в тезата, която разработвате, които са тук-таме в града. Този образ на капитала постепенно обхваща града по един невероятен начин – това са билбордовете. Може би трябва да направим един съвместен семинар, конференция със заглавие “За графичната чистота на София”. София затъва в билбордове и реклами, и по-малкото чудо е това облепване на всички възможни места в града. Този лепеж, това тапициране на София, то застрашава самата архитектура. И ние като архитекти протестираме за това, че не се опазва архитектурата.

Йордан Петров (художник): Функциите на главния художник бяха да се занимава с проблемите на градската комуникация, с проблемите на графичния дизайн в най-широк смисъл, с проблемите на пространственото оформление, с проблемите на овладяването на едно пространство, с проблемите да не се създаде визуален шум – това, за което предупреждавахме и което, за съжаление, се получи. Неслучайно арх. Вълчев каза – на едно кръстовище има по 8, по 10 билборда. Колкото и да ви е странно, и тези билбордове минават през настоящия художествен съвет, който се води също в УАГ. Както архитектът се занимава с архитектурните си проблеми, така и художникът се занимава с тези специфични художествени дейности. Били те наричани графичен дизайн, пространствен дизайн, предметен дизайн, овладяване на градската среда, градската зеленина, ако щете – във всичкото това по някакъв начин се стремяхме да  създадем норматив, някакъв начин за съблюдаване. Единственото нещо, с което избягвахме да се занимаваме и го въведохме като правило, е да не се занимаваме с финанси. Тоест не екипът на главния художник да се занимава с разрешителни, за да има там или на друго място билборд, колко да струва – с това да се занимават други хора. За мен е лесно да кажа, че тази длъжност беше заличена като институция по простата причина, че няма мераци за това. Но беше направена една сериозна грешка.

Арх. Тодор Булев: Архитектурата по самата си природа е трайно изкуство и затова архитектът би трябвало малко или много да си задава въпроса за последиците в един по-широк обществен план за това, което прави под давлението на един или друг инвеститор. Струва ми се, че нещата не биха били така, ако в самото общество имаше едно по-дълбоко отношение към самата архитектура и към града. И в този смисъл този семинар се явява един симптом, че все пак обществото има нужда от това нещо и че може да се зародят или да се стимулират някакви кълнове на обществени отношения към цялостната архитектурна и художествена среда на града. Аз се питам дали не си заслужава да се опитаме да изследваме малко по-същностно реакцията на гражданите към това, което става.

Фактически става дума не само за участието на гражданите, а за общия процес, за неговата организация, така че и гражданите, и широкият обществен интерес да бъдат достатъчно защитени. На първо място това означава издигане на престижа на самата архитектура и на самите архитекти, защото – може би не ви е направило впечатление, но това министерство, което косвено или пряко трябва да регулира архитектурата, се реорганизира десетина-петнайсет пъти през своето съществуване през последните години, а думата “архитектура” на практика изобщо не съществува в законодателните инструменти, както и в съответните институции. Не само главният художник, но и главният архитект в момента представлява една до голяма степен декоративна фигура

Яра Бубнова: Ние формулирахме за себе си идеята да започнем една дискусия с общината и с по-широко участие на софиянци за обявяване на някои части от града за архитектурни резервати. Строителството в тях, промяната и визуалната намеса от всякакъв вид и характер, в това число билбордове и реклами, би трябвало да са обсъдени и би трябвало за тях да има общо становище, отразяващо интереса за запазване на тази атмосфера, която София притежава. Възможността да се изграждат нови бизнес центрове и нови логики на градското развитие да се изнесат извън историческата част на София. Основното е по какъв начин за задържим това, което притежаваме в момента, и по какъв начин архитектът, урбанистът, общината и политиците да могат да променят София с перспектива за бъдещето, за което ние носим отговорност.

Антоанета Цонева (омбудсман): Това е много интересна идея. Напълно нормално е местната общност да поиска нейната среда да изглежда по един или по друг начин. Смятам, че София разполага с изключителен потенциал от експерти, от хора, които могат да седнат на една маса и да се споразумеят какво да предложат на местната власт, да въвлекат и нея в този. Има няколко идеи, които възникнаха и бяха провокирани от дебата. Бих се обърнала към професионалната общност на архитектите: господа архитекти, не чакайте някой да ви кани и да издига статута ви. Мисля, че могат да се направят реални стъпки по отношение на представителството на тази професионална общност. Предлагам следното: този общински експертен съвет за устройство на територията, който се конституира от кмета на общината, да работи по едни определени правила, които да бъдат публични. По някакъв начин трябва да се утвърди неговият състав. Значи съветът не трябва да бъде доминиран от хора, които са в служебна зависимост примерно от главния архитект или да са изцяло служители на общината. Тоест трябва да има квотни представителства на всички заинтересовани страни. И тогава архитектите – вие, които тук чух, искате да изразите своето мнение – ще го правите на това място. Сега като че ли комуникацията се е нарушила. И една високоподготвена общност като архитектите не би трябвало да се съгласява с подобно положение. Би трябвало сама да поиска своето представителство в този изключително важен орган. Освен това биха могли да се направят много неща, за да могат повече хора да са посветени в това какво прави този орган. Нормално е неговите заседания да се обявяват, така че ако някой от вас има интерес просто да присъства или пък да предизвика в рамките на някакво заседание или последващо такова дебат около нещо, значи трябва да знаем кога съветът има такива заседания. И неговият архив трябва да бъде абсолютно публичен. Това, с което искам да завърша – и то е в резултат на дебата – е, че много неща могат да се направят и те са на път да се случат. Общинският съвет е този, който трябва да приеме и вече е започнал работа по нова наредба за рекламната дейност и преместваемите съоръжения. Но, пак казвам, той има нужда от вашата експертиза. Това, едно или друго да се случи, при написването на този подзаконов нормативен акт, ще стане, ако вие давате вашите предложения, написани на хартия, ако се срещате с председателя на водещата комисия, ако влизате в заседанията, ако настоявате вашето мнение да бъде чуто. Трябва да има дебат за това. И всеки, който иска да участва, трябва да материализира това свое участие чрез активност.

Боян Манчев: Ще се опитам да приключа тази тричасова дискусия, която очевидно пипна едно доста болно място на този град. Оформят се няколко тези и струва ми се, не бих искал да влизам в ясна опозиция с арх. Атанас Панов, но те като че ли се противопоставиха на неговата неолиберална логика. Това са тезите, че бизнесът не е субект на промените в града, доколкото той е много хетерогенен субект. Градът принадлежи на хората, които живеят в него. Хората, които живеят в него, се представляват от общината. И общината третира за благото на своите граждани бизнеса като обект. Това е очевидно нормалната политическа и гражданска логика.

VS Вестник 3


Форумът Визуална култура е публичен форум за дискусии на актуални въпроси, свързани с програмата на Визуален семинар. В него участват специални гости (интелектуалци, академици, художници, журналисти). Цел на Форум Визуална култура е да информира и ангажира медиите и публиката.

Посетете ни

  • бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф), 1504, София , България
    Работно време: вторник – събота, 15.00 – 19.00 и по уговорка
    Намерете ни на картата

Свържете се с нас

  • 00359 2 8466261
    Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
    Абонирайте се за Ютюб канала ни
    Присъединете се към нас
    Последвайте ни
    Абонирайте се за RSS емисиите ни

Нюзлетър

Ние използваме Mailchimp за да комуникираме с нашата аудитория.


Като се абонирате, вие приемате, че вашите данни ще бъдат процесирани в Мейлчимп.

Повече за практиките на Мейлчимп по отношение на поверителността прочетете тук.

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.